Проф. Лиляна Вълчева Във висшето образование споделеното управление е в диалог

Висшето образование за пореден път се опитва да си пробие път до челните позиции в политическия дневен ред.

Седмият пореден национален форум събра през вчерашния ден синдикати, ректори, студенти и бизнеса, за да начертаят червените линии около финансирането и качеството на науката ни.

Висшето образование да стане реален приоритет, настояха единодушно участниците във форума.

Поставиха се и се обсъдиха ключови дисбаланси в системата, несъответствието между повишеното качество на научните резултати и тяхното бюджетно финансиране. Констатира се, че липсва нормативно определен статут и устойчиво финансиране на постдокторантите, което ограничава развитието на изследователския капацитет. Необходим е по-ясен държавен ангажимент за стимулиране на научната степен "Доктор". Следва да се преодолеят административните бариери пред привличането на чуждестранни учени, да се въведе международно рецензиране и да се насърчи развитието на съвместни образователни програми.

През 2025 г. високи резултати отчитат 10 държавните висши училища, като за 2024-та са били само 6. Следващите по резултати са 17 ДВУ, а през 2024 г. са отчетени 10. 14 ДВУ са подобрили резултатите спрямо предходната година, представи проф. Лиляна Вълчева, председател на Национален браншов синдикат "Висше образование и наука" – към КНСБ.

"Някак придобихме самочувствие, че сме търсени като партньор от държавата и че се чува мнението ни – коментира  пред БНР-Радио София проф. Вълчева. – Доказателство за това са последни две години в които успяхме да постигнем много сериозен финансов напредък от 230 милиона лева. А и получихме уверение, че все пак можем да разговаряме и да намерим общия път заедно."

Тя подчерта, че с всеки следващ форум има надграждане и подобряване на взаимоотношенията, финансирането, изискванията на качествени показатели.

"Ние сме вътре в системата, виждаме и добре познаваме проблемите. И решаваме какво трябва да се прави", допълни проф. Вълчева. По думите ѝ всички бивши министри на образованието и науката са съпричастни към реформата и в периода, когато вече са извън изпълнителната власт.

За повече по темата чуйте целия разговор на Данаил Конов.