Къде е изработен печатът на БРЦК, открит в Априлци

През 2025 година на бял свят в град Априлци се появява метален печат, от чийто надпис става ясно, че е на Първи търновски революционен окръг. Печатът бил пазен като семейна реликва и предаден като дарение на общината за бъдещия исторически музей. Надписът на печата предизвиква интереса на Светлана Мухова, историчка, краеведка, уредничка в музея на Бенковски в Копривщица, авторка на статии и книги за историята на родния ѝ град и националноосвободителните борби. С какво този надпис буди въпроси и как се доказва автентичността на артефакти и документи с помощта на езиковедски анализ – за това разговаряме в предаването "За думите" със Светлана Мухова и с проф. Славка Керемидчиева от Секцията по диалектология и лингвистична география на Института за български език на БАН.

Светлана Мухова: "Съвсем наскоро забелязах публикация във фейсбук, която съобщаваше за тази изключително ценна находка, печат на Първи търновски революционен окръг, което веднага привлече вниманието ми, тъй като аз от миналата година доста усилено се занимавах с една тема, която е свързана с комитетските печати. Но при този печат ми направи впечатление, че правописът е нетипичен за епохата…

След това бях на конференцията в Панагюрище, изключително добре организиран и проведен научен форум, където беше представен доклад специално за този печат. Колегите изложиха доста сериозни аргументи за неговата автентичност, но специално по отношение на правописа все още оставаха неясноти…"

В кръга на печата е изписано "Български революционер централен комитет", а в средата под изображението на лъв със сабя – "Iий округ", основателни ли са съмненията за автентичността на артефакта на базата на начина на изписване?

Проф. Славка Керемидчиева: "… Оформянето и кодификацията на нормата на българския книжовен език върви през цялото Възраждане и привършва много след Освобождението… Преди Освобождението по време на Възраждането... няма такава общоприета книжовна норма. Съревновават се Изтокът и Западът. Най-напред се появяват произведенията на западнобългарските автори и по-точно на югозападнобългарските автори… След като се появяват първите книги на западнобългарските ни творци, Изтокът също започва да твори…

Нас ни интересува периодът на 70-те години на XIX век, когато се предполага, че е създаден този печат. Тогава се мъчат да се наложи "Дриновският" правопис, който е първата официална българска правописна система, предложена от Марин Дринов в неговата статия "За новобългарското азбуке" в 1870 година. Това негово предложение, този негов правопис съществува до 1899 година, когато вече министър Иванчов налага така наречения "Иванчевски" правопис, който е малко по-опростен, намаляват се буквите, опростява се азбуката и така нататък. Но сега ние говорим за около 1870-1876 година.

Дриновският правопис е етимологичен правопис, т.е. абсолютно задължително е да се пише ятовата гласна на нейното място с тази пресечена буква ѣ… След това също строго на етимологично място трябва да се изписва задната носова гласна, така нареченият голям юс (ѫ)…  Абсолютно задължително краесловните ерове (ъ, ь)…

Всяко отклонение от тази норма се е смятало за липса на грамотност и се е считало, че ти си грамотен и е било въпрос на престиж да пишеш правилно етимологично, доста консервативен е бил този правопис…

Краесловните ерове окончателно отпадат от българския правопис с така наречената Отечественофронтовска реформа през 1945 г. Чак тогава окончателно отпадат краесловните ерове и голямата носовка, големият юс...

Този печат не отговаря на тези условия… Българската езикова действителност по това време не потвърждава неговата автентичност. Той не би могъл да бъде написан по този начин през 1876 година.

Нека да се прехвърлим в сръбската езикова действителност. Вук Караджич, който провежда своята езикова реформа почти 50 години и тя бива завършена 4 години след смъртта му. През 1868 година тя вече е утвърдена и са премахнати всички краесловни ерове. Тоест в сръбската писменост през 1868 година няма краесловни ерове. Освен това, този "революционер", след който аз не виждам точка, но там има някакво прегъване, би могъл да е от сръбското "революционаран". Тоест той е съкратен, съкратена е думата поради недостиг на място. И третото нещо, което води към сръбската следа, е този "округ", който също е написан без краесловен ер, защото това е сръбската форма за "окръг"...

Три са доказателствата, които ми дават основание да насоча колегите от Априлци да търсят корените на този печат, къде е била печатоливницата, така да се каже, дали е била в Сърбия или е изработен у нас, но от сърбин, вече те трябва това да го открият. Но има сръбска следа за мен в изработването на този печат."

Целия разговор на Венета Гаврилова със Светлана Мухова и проф. Славка Керемидчиева може да чуете в звуковия файл.