Кои сме "Пред огледалото": образи, липси и версии на себе си

В изложбата "Пред огледалото" няма утешителни отражения. Тя по-скоро разклаща самата идея за огледалото като сигурно място за самопознание. Откриването ѝ е на 23 април от 18.00 часа в галерия +359, а експозицията може да бъде видяна до 27 май – с поредица от съпътстващи събития, които разгръщат темата във времето: тур на 9 май, лекция разговор с Яна Братанова на 16 май и дискусия в рамките на Нощта на музеите на 23 май.

Кураторският проект на Гергана Минкова събира автори от различни поколения – Правдолюп Иванов, Мирела Гемишева, София Грънчарова, Невелин Иванов, Биляна Тукмакчиева, Филип Бояджиев, Инна Добрева, Ив Кристиян Ангелов, Stodara, Виктор Антонов и Кирил Буховски – в общо поле, където образът не е даденост, а процес. Крехък, противоречив, подложен на постоянни преговори между личното и социалното, между избора и натиска да изглеждаме "като себе си".

Огледалото тук не е просто повърхност. В свят на екрани и непрекъснати отражения то се превръща в инструмент, който произвежда, подрежда, дори налага образи.

"Ние сме рефлексия на това, което другите виждат, и на това, което очакваме от себе си", каза в "Артефир" Гергана Минкова. Тя обясни, че самият проект е преминал през трансформации – от първоначалната идея, свързана с "Алиса в огледалния свят" и играта с аватарни идентичности, до по-сложен размисъл за непрекъснатото пренареждане на отраженията.

Особено отчетливо това напрежение между временното и устойчивото присъства в работата на София Грънчарова. Тя се спира върху татуировката като парадоксален носител на идентичност – едновременно дълбоко личен жест и нещо, което остава завинаги. В динамичната среда на непрекъснато променящи се образи, татуировката фиксира момент, който вече може да не съвпада с настоящето. Така тялото се превръща в архив на версии на самия себе си – видими или скрити, но неизтриваеми. Работата ѝ влиза в диалог с по-широкия въпрос: какво означава да носиш следи от идентичности, които вече са се променили?

При Невелин Иванов изходната точка е почти случайна – "грешно" разчитане на заглавието, тъй като на англйски се превежда като "Before the mirror". Тази малка подмяна отваря пространство за мислене за липсата на отражение. Неговата работа – две големи рисунки и портрет, изграден от лепящи бележки – е опит за съхраняване на присъствие в отсъствие. Образът се появява фрагментарно, наслояван в паузите на всекидневието, като своеобразен отговор на липсата на близък човек. В него има и жест на "самореституция" – собственото тяло влиза като допълнение към липсващото. Така идентичността не е огледален образ, а процес на сглобяване – бавен, несигурен, но необходим.

"Пред огледалото" не търси окончателен отговор на въпроса "кой съм аз". По-скоро настоява, че такъв отговор не може да бъде единствен. Идентичността тук е мрежа – от погледи, от влияния, от избори и съпротиви. В нея участваме и ние, и другите. Най-честното, което навярно остава, е самият процес на вглеждане – дори когато няма ясно отражение.

Целия разговор на Таня Димова с Гергана Минкова, София Грънчарова и Невелин Иванов може да чуете в звуковия файл.