Иранската криза - още едно напомняне да ускорим енергийния преход

"Два вида мерки са важни. Първо, правителствата трябва да направят необходимото за спестяване на петрол и газ - по най-безболезнения начин. Има няколко предложения в тази посока, например да използваме повече градски транспорт и по-малко да сядаме зад волана на собствената си кола.

 

Второ, ако се изразходват държавни средства за подпомагане, те трябва да бъдат насочвани единствено към уязвими групи, които наистина имат нужда от подкрепа. Не бива да се стига до общи мерки, които достигат до абсолютно всички, защото това е много скъпо за държавната хазна. Ще добавя и трета мярка - ако правителствата биха могли да отпускат средства за подпомагане на домакинствата и компаниите с условие те да инвестират в намаляване в дългосрочен план на потреблението на петрол и газ."

 

 

"Инфлацията е само един от проблемите. Разбира се, наливането чрез помощите на твърде много средства в потребление може да се окаже проинфлационна политика. Но аргументите зад тезата за подпомагане само на най-уязвимите са два. Първият е, че способността да се харчи е ограничена към момента. Голяма част от европейските правителства не само не плуват в пари - те имат сериозни дефицити. Затова за тях дългосрочни субсидии за използване на изкопаеми горива е наистина лукс.

 

А и от това биха се облагодетелствали и доста хора, които всъщност нямат нужда от такава подкрепа. Приемете го като провокация, ако искате, но някой, който кара скъпа кола и има добри доходи, няма нужда от помощ от държавата. Този, който се нуждае от субсидия, няма големи доходи и кара малка кола, за да си изкарва хляба. Това не се решава просто с намаляване на данъците върху бензина и дизела.

 

Вторият аргумент е, че с общото намаляване на налозите върху дизела и бензина би се изкривил сигналът, който се дава в опит за справяне с високите цени. Те са такива не е защото по някакъв начин светът (на пазарната икономика) се е завъртял наобратно, а просто защото има по-малко предлагане на горива на пазара и това покачва цените. Ако ги задържим изкуствено (чрез отпадане на част от данъка или акциза като компонент от тях), няма да дадем сигнал на домакинствата и бизнеса, че трябва да пестят горива."

 

 

"70 процента от самолетното гориво в Европейския съюз се произвежда тук, внасяме около 30 на сто. И част от тези 30 процента са блокирани заради затварянето на Ормузкия проток. Какви са наличностите от такова гориво е трудно да се каже. От една страна Европейската комисия наскоро излезе с изявление, че за момента няма основания за тревога. Но Международната агенция по енергетика отправя много по-обезпокояващи сигнали.

 

Голям проблем е, че публични данни за наличността на самолетно гориво - произведено количество, внесено количество, потребено количество - липсва. За независимите анализатори е трудно да стигнат до правилни и обективни заключения. От информацията, публикувана в журналистически материали, може да се заключи, че понастоящем няма дефицит и няма риск от такъв в непосредствено бъдеще. Има обаче опасения, че недостиг на горива може би ще се усети още през лятото.

 

Въпросът е до какво би довел този недостиг? Вероятно голяма част от полетите на авиокомпаниите ще останат активни, но други - да бъдат отменени. Някои превозвачи вече предприеха такива действия - приспособяват се към ситуацията. Нека освен това оставим цената да свърши своята работа. Самолетното гориво е вече доста скъпо. Може би вместо субсидии, можем да предотвратим кризата с елиминиране на непечелившите полети."

 

 

"Нека бъдем предпазливи по отношение на връщането към руски горива! В кратки срокове то може и да помогне за малко повече наличен ресурс в Европейския съюз, но да не забравяме проблемите, с които се сблъскахме в недалечното минало с вноса от Русия. За съжаление, за нея това не е просто бизнес - тя използва ресурсите си за политически натиск.

 

Европейският съюз се опитва вече от няколко години да се отърве от този внос и едва ли тази тенденция ще се обърне на 180 градуса. Евросъюзът би трябвало постепенно да се освободи въобще от внос на изкопаеми горива, не само от Русия. За да спре този порочен цикъл - избухва криза, цените скачат, правителствата се втурват да ги овладеят и след известно време всичко започва от начало."

 

 

"Планът на Европейската комисия съдържа много малко конкретни мерки. Той е по-скоро сбор от идеи как да действаме в в краткосрочен и в дългосрочен план. Трябва освен това да имаме предвид, че повечето от предлаганите мерки - било фискални или енергийни политики - ще трябва да бъдат предприети от отделните страни членки, защото това е в техните правомощия.

 

Като цяло планът е насочен, според мен, в правилната посока. Еврокомисията дава да се разбере, че съюзът ни е твърде зависим от вноса на изкопаеми горива и че този внос струва доста сериозни средства на страните членки. Идеята е след като толкова често започна да ни се случва - първо преди 4 години заради руската война срещу Украйна, а сега - заради войната срещу Иран - да използваме настоящата криза за ускоряване на прехода ни към алтернативни източници на енергия, главно елетричество."

 

 

"Ядрената енергия може да бъде част от решението, но - подчертавам - само част. Защото за някои държави тя е повече рационално решение, отколкото за други. Тези, които вече имат такива мощности и те са технически изправни е логично да продължат да ги използват, не да ги изключват предсрочно. Логично е и държави с опит, като Франция, да обновяват реакторите си.

 

Но страни, които тепърва ще влизат в клуба, трябва да имат предвид, че изграждането на атомни електроцентрали - например във Франция, в Обединеното кралство и във Финландия - често надвишава значително предвидения бюджет и също така често продължава много по-дълго от очакваното."