Валди Тотев: Празнината, оставена от Кирил Маричков, няма как да се запълни

От моя, почти 75-годишен живот знам, че най-важни за всяко живо същество са любовта и вниманието.

Това сподели пред БНР Валди Тотев от легендарната група "Щурците". 

Той си спомни за Кирил Маричков. Обичаният "щурец" си отиде на 11 октомври 2024 г., но остави след себе си богата музикална история и много почитатели. В последните години от живота си той беше част и от група "Фондацията".

"Празнината, оставена от него, няма как да се запълни. Ние сме прекарали толкова много време заедно. Когато правехме много концерти - над 200 годишно, живеехме много повече заедно групата, отколкото със семействата си. Кирчо беше човек, с който можеше да се говори на много теми. Имаше широка обща култура, интересуваше се от политика. Винаги беше интересно, не е настъпвала и минута мълчание. Ярки спомени!

"Фондацията" принудително се научиха да свирят само четиримата, след като Кирчо напусна едно търне по средата в САЩ преди години. Сега всички се явяваме като гости. Било Славин, било Звезди, било аз. Имам предстоящо свирене на шести септември на "Аполония". Другото събитие, на което специално ще се отдели внимание на Кирчо, е на 30 октомври – концерта, на който той не успя да присъства, когато е неговият рожден ден".

Валди Тотев даде и своите съвети към младите музиканти:

"Най-важното за музиката, както и за ученето на езици, е постоянството. Другото нещо е да не развалят къщичката. Ние се задържахме толкова дълго и постигнахме толкова много благодарение на това, че не развалихме къщичката. Намаше някой от нас, който да си каже: "Аз ще отида да направя една друга група и ще стане по-хубаво". Трудно става това нещо. Няма как да се мине без компромиси, трябва човек да отстъпи в някои моменти".

Той разказа и за съвместната работа със своята половинка - цигуларката Дими Димитрова, с която създават дуото "ВалДи".

"Толкова ноти за цигулка не съм писал преди в живота си. Имаме репертоар от над 90 песни. Две години не ми беше хрумвало. Тя си свиреше във филхармонията (Русенската - бел.ред.). Помня първият път, в който свирихме двамата. Беше малко трудно да я извадя от оркестъра и се притесняваше доста. Но се справи. Първо беше на един митинг на СДС в Бургас, аз съвсем предпазливо й написах две песни за цигулка – "Вдигни очи" и "Жена".

Влияние върху музиката, която създава Валди Тотев, оказва и кръвта на Васил Левски и на полковник Владимир Серафимов, която тече във вените му.

"Прадядо ми и Васил Левски са трети братовчеди. Техните прадядовци са били братя. Родът ни е много голям по тази линия - майчината, Серафимовската. Започва от 1600 година".

Родословното им дърво е записано в т.нар. приписките – свободните страници, които се оставят накрая на някои черковни книги, обясни Тотев в предаването "КонтраЗвук".

"Като Требника и Евангелието. Турците не са ги пипали, знаели са, че са свещени. Там се е записвало кога се е родило дете, кога е кръстено. Тудор, прадядото на Левски, започва да води родословното дърво. Той е преписал "История слабянобългарска" и на тези свободни страници е започнал да нанася нашия род.

Левски е идвал в къщата на прадядо ми в селото, което сега се казва Свежен, а по онова време, под турско се е казвало Аджар.

Винаги съм бил свободолюбив и свободомислещ. Моите родители също бяха такива. Те бяха изключително либерални, държаха ни много свободно с брат ми. Бяхме отгледани с много любов и внимание. Пари нямаше, но родителите ни отделяха много време, за да се занимават с нас. Баща ми – със спорта, майка ми – с езиците и музиката. Когато попитах баща ми как им е хрумнала тази стратегия, той ми каза: "Изкуствата и спорта бяха единствените що - годе свободни професии".

Цялото интервю на Мария Сивкова – Илиева с Валди Тотев може да чуете в звуковия файл.