Арсеналът на свободата в Априлското въстание – Втора част

Три месеца – от февруари до април 1876 г. българите тайно се готвят и въоръжават за Априлското въстание срещу петвековния гнет на османските султани. Събират се и се ремонтират стари пищови, кремъчни и капсулни пушки. Тайно се леят куршуми и свиват фишеци с барут. Контрабандно се купува и складира барут. Според историците на оръжие се вдигат около 10 000 въстаници. Но модерни пушки сред тях са имали едва около 400.

"Пушките ни бяха разни, повечето "лефошета чифте", а моята беше едно черкезко шишане, много хубаво", спомня си членът на Военния съвет в Панагюрище Найден Дринов, брат на проф. Марин Дринов.

"Какво представлява кремъчният механизъм? Най-просто това е едно механично огниво, при което в челюстите на петлето е закрепен кремък, отпред има стоманена закалена плочка и след зареждането при натискане на спусъка изскача искра, която подпалва барутния заряд на подсипа, той подпалва барутния заряд вътре в цевта и следва изстрелът. Дълго време съвременниците считали кремъчния механизъм за върхово изобретение на техниката и чудо на механиката. Така че в течение на вековете, от 16-ти век до първата половина на 19-и век, той не претърпява никакви изменения в конструкцията, единствено в качеството на изработката" –  разказва Методи Навущанов, който е уредник в Историческия музей в Панагюрище и председател на местния клуб "Традиция" в града, който има централна роля в бунтовните събития от април 1876 година.

В края на Наполеоновите войни в Европа и в Америка е патентована нова система за възпламеняване на барута в оръжията – не с кремък, а през капсула, намазана с възпламеняващ се при удар течен живак.

"Всички останали процедури по зареждането на оръжието отпред, откъм дулото остават същите като при кремъчното оръжие. Тоест скоростелността на капсулното оръжие е идентична със скоростелността на кремъчното оръжие", разказва оръжейният експерт.

В своята тритомна "История на Априлското въстание" Димитър Страшимиров казва, че от записаните като въстаници в Панагюрище около 600 човека способни да носят оръжия, всички са въоръжени с капсулни пушки, мнозина от които били ловни двуцевки.

"Въстаниците в Панагюрище, тези 600 човека записани, способни да носят оръжие, са имали 200 прости револвера. С моите колеги сме се опитвали да анализираме какво има предвид под прости револвери – разказва и показва пред посетителите на музея в Панагюрище уредникът Методи Навущанов. – Стигаме до следния извод, първо че вероятно има предвид преднопълнещите американски капсулни револвери "Ремингтон" и "Колт", които са били на въоръжение също у част от въстаниците...

Какво е характерното за този тип револвер? Във всяка една камера на барабана се насипва доза барут.След това с шонпола (буталото) всяка една камера поотделно се зарежда с куршум. След това отзад (активната част на барабана) – зад всяка една камера на нипела се поставят капси и можеш да произведеш 6 изстрела с него. След което процедурата се повтаря отново, но е неоходимо малко спокойствие и време най-вече. Така че скорострелността на тези оръжия, които Димитър Страшимиров определя като "прости револвери", е била доста по-ниска от патронните."

Масовото предно-пълнещо се огнестрелно оръжие на българските въстаници е архаично. Изостанало е с почти два века и половина от модерните задно зареждани пушки и револвери, използвани в османската армия с цели, фабрични патрони. Скорострелността на предно пълнещите се оръжия е от 1 до 3 изстрела в минута. Далекобойността им е до 300 крачки. В същото време пушките "Маптини - Хенри", "Шнайдер" и "Ремингтон", използвани в османската армия, произвеждат от 6 до 12 изстрела в минута на разстояние от 1000 до 1400 метра.

"Ние много пъти сме се опитвали да си го обясним – какъв героизъм, каква каква готовност за саможертва са имали нашите деди и какво мъжество е трябвало да имат в сърцата си, за да се изправят с такова старо, архаично оръжие срещу модерното европейско, американско и всякакво друго огнестрелно оръжие на османската армия?! И по повод 150-годишнината от Априлското въстание трябва по-често да се замисляме за техния героизъм, за тяхното себеотрицание, за мъжеството, което са проявявали и да помним с дълбок поклон", вдъхновено разказва Методи Навущанов.

В началото на май въстанието е жестоко потушено, особено кръвопролитно в района на Панагюрище, където всяка година на 1 май  се организират национални чествания по повод най-голямото българско революционно дело, поставило темата за свободата на българския народ на европейската сцена.

Всяка година, заедно с местния клуб "Традиция" Методи Навущанов, градското читалище и Историческия музей на Панагюрище са сред основните участници във възстановките, които представят епопеята на Априлското въстание. Навущанов подчертава, че традицията за пресъздаване на събитията започва още от 1901 г.

"Продай си нивата, купи си пушка!" Такъв е призивът на българите от 1876 г. Мнозинството са били имотни и трудолюбиви хора. Имало е много какво да губят, но и то е било нищо, щом са нямали свобода. Свободата винаги струва много по-скъпо от всяко имане и героите винаги я плащат с най-високата цена, написана на техните знамена: "Свобода или смърт".

Вижте също:

• Арсеналът на свободата в Априлското въстание – Първа част

Снимки: Иво Иванов, Исторически музей – Панагюрище, БТА