Ръчен астрономически компютър от XVII век ще бъде показан за първи път

Причината уредът да не е излаган досега е, че дълго време е бил притежание на частен колекционер. Първият му собственик е Савай Ман Синг II, а след смъртта му е наследен от съпругата му. Астролабът се използва за определяне на времето, картографиране на звездите, посоката към Мека и движението на небето.

Д-р Федерика Джиганте от Оксфордския университет го сравнява със съвременните смартфони. По думите ѝ представлява "двуизмерна проекция на триизмерната вселена". Тя уточнява: "Можете да изчислите часа на залеза и изгрева, височината на сграда, дълбочината на кладенец, разстояние и дори да го използвате, за да предсказвате бъдещето. Заедно с алманах тези устройства някога са употребявани и за съставяне на хороскопи."

Астролабите са разработени за първи път в Древна Гърция през II век пр.н.е. и достигат до ислямския свят през VIII век. Конкретният инструмент е изработен в началото на XVII век в Лахор - днешен Пакистан, от двама братя. Тежи 8 кг, диаметърът му е почти 30 см, а височината - около 46 см. Отличителни са показалците за звездите, изписани на персийски език заедно със санскритски еквиваленти, гравирани с текст от писмеността деванагари. Предметът съдържа 94 гравирани града, всеки отбелязан със съответната географска дължина и ширина, както и 38 звездни показалеца, свързани чрез сложна орнаментика. Акционерите го оценяват между 1,5 и 2,5 милиона британски лири.