Маша Шилински пред БНР: Интересуваха ме невидимите неща

Режисьорката на "Звукът на падането" Маша Шилински за паметта, травмата и киното отвъд видимото в "Киното отвъд екрана" с Юлия Владимирова.

Повод за разговора е филмът ѝ "Звукът на падането" (Sound of Falling), който привлече внимание с експерименталния си подход и беше германското предложение за наградите "Оскар". Срещата с режисьорката се състоя в Берлин през януари в рамките на Европейските филмови награди.

В разговора Шилински разказва за началото на проекта и за темите, които стоят в основата му – паметта, телесното преживяване и трансгенерационната травма:
"Обсъждахме… какво е записано в телата ни и какво ни определя много преди изобщо да сме се родили."

Тя признава, че първоначално тези идеи са били трудни за превеждане в кинообраз:
"Всичко, което ни интересуваше, бяха по-скоро невидими неща или неща, за които дори нямаш име."

Решаващ момент в процеса се оказва откриването на конкретно пространство – изоставена ферма, която се превръща в своеобразен "съд" за филма:
"Осъзнахме, че тя може да бъде съд за всички тези въпроси, които искахме да изследваме."

Особено място в разговора заема и ролята на звука – не просто като технически елемент, а като носител на памет и смисъл:
"Звукът в този филм е почти като невидим свидетел, който знае повече от персонажите и не забравя нищо."

Самото заглавие "Звукът на падането" също съдържа ключ към разчитането на филма:
"Интересно е, че когато нещата падат, всъщност няма звук."

Шилински свързва това с темата за травмата и паметта, която се запазва фрагментарно:
"Можеш да си спомниш само откъси от образи или от миризми… и същото се случва и със звука."

Целия разговор на Юлия Владимирова с Маша Шилински може да чуете в звуковия файл.