Испанската опозиция критикува плановете за легализиране на 500 000 мигранти

В Испания е в ход процес по узаконяване на статута на стотици хиляди нелегални мигранти. В средата на месеца правителството на Педро Санчес прие кралски указ, който не се нуждае от одобрението на местния парламент, за да стартира процедурата. Очаква се около 500 000 чужденци, които пребивават в страната, да придобият права и задължения, да започнат да се осигуряват за пенсия и здравеопазване и да плащат данъци в страната.

Срещу процеса има и сериозни критики. Опозицията в лицето на Народната партия и крайнодясната формация Vox определят инициативата като абсурдна и твърдят, че тя привлича престъпни организации, противоречи на европейското законодателство и насърчава незаконната имиграция.

Интервю с Лусила Родригес-Аларкон - директор на фондация "PorCausa" – една от водещите организации за изследвания в областта на миграцията в Испания

Г-жо Родригес-Аларкон, Испания е в процес на узаконяване на стотици хиляди мигранти. Каква е Вашата равносметка към днешна дата — постига ли се очакваният темп на подаване и обработване на заявления?

Както при всички процеси, които са сравнително нови, имаше някои неочаквани моменти, които се решаваха с гъвкавост от страна на администрацията. Казвам нови, защото последната подобна процедура по узаконяване на статута на нелегални мигранти беше проведена преди 20 години. В момента говорим за узаконяване, което обхваща между половин милион и – според последните данни на Фондация "РorCausa" – до 800 000 души. От тази гледна точка смятам, че нещата вървят доста добре, имайки предвид тези обстоятелства.

Очевидно има опашки, има неща, които не съвпадат, но се поправят. Вярвам, че ще бъде успешно.

Административната процедура често е сериозният проблем при подобни инициативи. Имате ли наблюдения с какви пречки се сблъскват мигрантите, докато се опитват да подадат документите си?

Мисля, че настоящата процедура в Испания беше опростена максимално, доколкото това е възможно. Това, което се случи, е, че в последния момент беше решено да се изисква т. нар. удостоверение за социална уязвимост. Ако наративът в страната беше по-дружелюбен, ако нямахме едни крайнодесни партии, които оказват голям натиск и казват, че всичко е лошо, процедурите щяха да бъдат по-прости. Но в общи линии мисля, че с възможността за онлайн подаване на заявления се улеснява цялата процедура. Дори да има чужденци, които нямат дигитални умения, има посреднически организации и групи от доброволци, които им помагат да се справят. Вярвам, че ще се получи.

Споменахте крайнодесните – какво е Вашето мнение за политическите критици, които твърдят, че чрез този процес легален статут могат да получат чужденци, които представляват опасност за испанското общество?

Узаконяването е за хора, които вече се намират в Испания и които са тук от достатъчно време, или имат в страната семейство, или работят. Като цяло вероятността да се легализират хора, които са потенциално опасни или лоши, е същата, каквато е и да са тук без легални документи. Тоест, не виждам това да е проблем.

Искам да кажа - първо се изискват документи, доказващи чисто съдебно минало - и това всъщност е доста сложно, но може да се провери, че всеки, който участва в узаконяването, няма криминално досие. Всъщност извън процеса ще останат хора, които може би са направили малки грешки от административен тип и които няма да могат да получат достъп до узаконяването. Не мисля, че проблемът наистина е в това, че може да се легализират лоши хора. Освен това има много хора от европейски държави, които живеят в Испания и идват от други европейски страни, които не са добри и също са тук, т.е. същият този проблем го имаме и с Европейския съюз или с други страни, с които имаме споразумения. Струва ми се демагогско.

Какви биха могли да бъдат конкретните икономически ползи за Испания от това узаконяване? Смятате ли, че влизането на чужденците в местния пазар на труда наистина ще допринесе за икономическия растеж на страната, както казва премиерът Педро Санчес?

Аз не мисля, че узаконяването засяга само хора, които вече са тук и които в някаква степен… много от тях вече работят, но в сивата икономика. Тогава, когато икономиката излезе "на светло" за държавата, за управлението ѝ и за реда в страната – това е добре. И за икономиката също, защото тези хора ще плащат данъци.

Оценките за това колко може да донесе узаконяването като данъци варират между 3500 и 2500 евро на човек годишно – това е усреднена стойност, като се има предвид, че в процеса има и деца, има и хора, които няма да работят. Така че в крайна сметка икономическата полза е безспорна. Данните не оспорват икономическата полза, но в същото време е безспорно и това, че страните, в които нещата са подредени, където обществените услуги са финансирани, където съществува млада и амбициозна работна ръка, имат възможност за растеж. А тези, които нямат – не.

Имаме подобни случаи в Европа. Има го случая с Италия - със силен демографски спад, с италианско население, което напуска страната, защото трудовите и икономическите условия не са добри. Италианският премиер Джорджа Мелони има отворена квота за половин милион работници извън ЕС и не успява да я запълни. В края на краищата благоденствието на всички нас, които сме в Европейския съюз, които застаряваме, които губим население – нашето благоденствие зависи от качеството, което имаме: на живот, на сигурност, на демокрация и на работа, и от това как се отнасяме към хората, които идват отвън. Убедена съм, че това е единственият начин да оцелеем.

Как се позиционира Испания в европейския контекст с това решение? Преди години бившият канцлер на Германия Ангела Меркел беше силно критикувана за отворените врати за мигрантите. Към днешна дата останалите европейски страни нямат добро отношение към миграцията.

Мисля, че трябва да се прави разлика между позицията на Министерството на вътрешните работи и позицията на Министерствата на икономиката, финансите или миграцията. Защо? Защото държавите съществуват едновременно и в двете позиции. Миграцията, разбирана като феномен на инвазия, сигурност и т.н., кара правителството на една страна да инвестира в сигурност. Испания също прави това. Правителството инвестира огромни суми пари в африкански държави, за да избегне миграцията, за да попречи на тези миграционни потоци да проникнат по нелегални канали. Но в случая става дума за хора, които представляват едва 10% от всички, които влизат в Испания. Най-много мигранти идват от латиноамериканските държави, които влизат през летищата с документи и остават нелегално, когато туристическите им визи изтекат. Но въпреки това и в Испания съществува този дискурс за самозащита отвън. Но реалността е, че държавите, щом започнат да затварят миграционните си потоци, потенциално губят много голяма способност за развитие.

Искам да кажа - в Испания в момента, въпреки че имаме цялата тази работна ръка, която ще признаем и прочее, продължаваме да имаме проблеми. Има безспорен проблем с демографския растеж и с икономическо-демографската ситуация.

Мисля, че много от страните, които имат Министерство на вътрешните работи, желаещо да поддържа реда, също така осъзнават, че трябва да започнат да отварят пътища за трудова мобилност, които те разбират като "подредени". И мисля, че узаконяването е начин да се подреди един "джоб" от нелегалност, който в страни като Франция... ако се родиш във Франция, автоматично си французин.

В Испания се раждаш и не си испанец. Така че има страни, които по естествен път имат способност да се борят срещу нелегалността, защото техните закони за чужденците благоприятстват узаконяването ad hoc. В Испания имаше промяна в узаконяването, за да намалее и броят на нелегалните чужденци. Не може да се поддържат много високи нива на нелегалност. Това е разхвърляно, опасно е, лошо е за икономиката.

Така че аз разбирам, че в Европа има много силен дискурс, който говори за защита от човека отвън. Очевидно аз не споделям този дискурс. Аз съм европеист. Виждала съм как границите на Европейския съюз изчезваха и нищо не се случи. Държавите ни продължиха да функционират с потоци от свободно придвижващи се хора. Когато човешките потоци влязат в едно либерално пространство, те се организират според това, което страните са способни да предложат и да дадат. И това ще бъде проблем за Европа също така, защото страни като вашата – България, или съседна Румъния например, всички страни от Изтока, Италия, Гърция – ще се обезлюдят и ще има вътрешни миграции от тези страни към страни, които имат по-високи заплати и по-висок стандарт на живот.

Ако погледнем отвъд текущото узаконяване – какви трябва да бъдат следващите стъпки на испанското правителство, за да не се налага периодично да се прибягва до такъв тип извънредни мерки?

Испанското правителство вече промени закона три пъти, за да избегне "джобовете" от случайна нелегалност, които идват от миналото в голямата си част. Така че по принцип сега с новия закон за чужденците се предполага, че нелегалността ще бъде много по-малка. Имаше много големи промени.

Всъщност се говори много за последната промяна в закона, която беше преди месеци, няма и година. И ето - промените никога не ни се струват съвършени на нас, хората, които вярваме, че всеки трябва да има едни и същи права, но е вярно, че подобриха много един доста несъвършен закон и че един човек, който може да докаже, че е от две години в Испания и учи, или дори ако някой му предложи работа, може да получи достъп до тази работа – не както преди, когато беше много сложно, а с лекота. Така че получаването на документите, следвайки определени канали, които са предварително установени в закона, е лесно.

Цялото интервю на Димитър Драганов с Лусила Родригес-Аларкон в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.