Почина Едит Егер - Ане Франк, която оцеля от Холокоста

На 98-годишна възраст в Сан Диего, Калифорния, е починала е Едит Егер - оцелялата от Холокоста еврейка от унгарски произход, която десетки години работи като клиничен психолог на бивши военнослужещи, армейски служители и страдащи от физически и психически травми. 

Егер е родена в Кошице, тогавашна Чехословакия, през 1927 г. Като дете тя преминава през ада на концентрационния лагер Аушвиц. Наричат я "Ане Франк, която оцеля".

През 1949 г. емигрира със семейството си в САЩ, завършва психология с докторат и като клиничен психотерапевт помага на пациентите си да освободят вътрешните си сили.

Нейните мемоари, озаглавени "Изборът: Прегърнете възможното", са публикувани през 2017 г. и се превръщат в международен бестселър. Втората ѝ книга - "Дарът: 12 урока за спасяване на живота ви", е публикувана през септември 2020 г. И двете са издадени на български език.

Ментор на Егер е Виктор Франкъл, световноизвестният невролог, психиатър и психотерапевт, чиито книги се превръщат в бестселъри.

През 2021 г. Едит Егер даде интервю за предаването "НощенХоризонт". В него тя сподели, че чрез прошката освобождава онази част от себе си, която все още е в Аушвиц; насърчи слушателите на програма "Хоризонт" да използват миналото, за да засадят бъдещето си и призна, че първите ѝ стъпки в лагера са били с мисълта, че духът никога не умира.

"Намирам надежда в най-тъмните пространства. Аушвиц беше място, за което не бяхме готови. Успявахме да се грижим една за друга и да създадем семейство от група затворници. Повечето хора, преживели това, умряха. Аз съм една от най-младите. На 93 години съм. Не знам колко още ще съм наоколо. Но докато съм тук, никога няма да загубя надежда". 

Едит Егер смята, че много важно е да осъзнаем какви послания носим в себе си и е много важно да не съдим, защото, когато правим това, все още сме деца. 

"Свободата не идва без отговорност. Затова е толкова важно за семействата в момента да бъдат заедно, трябва да работят заедно. Всичко, което имахме в Аушвиц, беше това, че бяхме една друга... Знаех точно кой кога ще умре в лагера. Виждах лицата на тези хора. Виждах кога някой ще се предаде. Никога не трябва да се предаваме. Ако не можем да минем през предната врата, да опитаме през прозореца. Дори и през комина. Трябва да еволюираме, да се развиваме. Надявам се, че нашите слушатели ще погледнат към себе си днес. Защото цял живот имаме само себе си. Всички други връзки приключват в определен момент. Нека не забравяме, че всяка зависимост води до депресия".

Цялото интервю на Иван Русланов с Едит Егер можете да чуете в звуковия файл.