Българчета от чужбина проучиха отражението на Априлското въстание по света

Десетки деца от българските неделни училища в чужбина вложиха душа и сърце в задълбочени проучвания, посветени на 150 годишнината от Априлското въстание. Конкурсът "Отражението на Априлското въстание в печата на страната, в която пребивавате" е в рамките на Националната програма на МОН "Неразказаните истории на българите", чийто посланик е Васил Василев, председател на Общобългарския комитет "Васил Левски".

В родолюбивото начинание се включиха клубове "Млади възрожденци" и възпитаници на учебните ни заведения в Австрия, Великобритания, Гърция, Испания, Италия, Канада, Молдова, Република Северна Македония, Румъния, Чехия и Украйна.

Резултатите от конкурса бяха официално оповестени на 29 април в Българската академия на науките от Васил Василев, в присъствието на зам.-министъра на образованието и науката Наталия Михалевска, проф. Атанас Семов – член на националния инициативен комитет на БАН за честванията, и зам.-председателя на БАН проф. Емануел Мутафов.  

В представените общо 24 ученически разработки се открояват слабо известни или непознати факти около отзвука от въстанието в международния печат и сред значими обществени фигури. 

Ето и кои са отличените проекти:

Първа награда получиха изследователите от клуб "Млади възрожденци" (Памплона, Испания), към БНУ "Паисий Хилендарски".

Второ място си разделиха БНУ "Родолюбие" (Норич, Великобритания) и Катрин Милорчева (Прага, Чехия), която написа есе за чешката солидарност и подкрепа за българската кауза (БСУ "Д-р Петър Берон").

Трето място споделиха Евген Холостенко (Измаил, Украйна), направил сравнителен анализ между пресата в англосаксонския свят и в Южна Русия и Украйна и Давид Занов и Никола Николов (Букурещ, Румъния) – за проучване на румънската преса от края на XIX век (БНУ "Йордан Йовков").

Имаше и специални награди за шестима седмокласници от българо-австрийското училище "Св. св. Кирил и Методий" (Виена, Австрия) – за индивидуални разработки върху отражението на въстанието в Австрия.

Колективна награда получиха възпитаниците на БНУ "Здравей" от Скопие, РСМ

Поощрителни награди бяха присъдени и на ученици от Молдова, Великобритания, Канада, Гърция и Италия.

Отличените изследвания представят различен и задълбочен поглед към световните реакции, породени от кървавото потушаване на въстанието, посочи Васил Василев:

"Те не са се концентрирали пряко да прочетат вестниците, а са погледнали още по-нашироко, както децата от Памплона са се опитали да проследят реакциите на обществеността – не само на медиите, не само на печата, а изявления на различни важни политически и обществени фигури – отбеляза пред Радио България Васил Василев. – Както и децата в Норич са се опитали да намерят наследниците на лейди Странгфорд, която е свято име в нашата история, за да изразят благодарността си за това, което е направила за българите. Както да речем и това дете от Чехия (Катрин Милорчева от българското Средно училище "Д-р Петър Берон" в Прага – бел. ред), което търси връзките между българския и чешкия народ, общите точки в съдбата им и защо чехите са били толкова добронамерени и приятелски настроени към българите. Това са все неща, които не може да не предизвикат внимание. И това дете от Украйна, което е българче, от Исмаѝл. То изследва и световната преса, и влиянието на западната преса върху общественото мнение на Запада. В същото време проучва и реакциите в Изтока, как те се отразяват на общественото мнение в Русия, на правителството и на решението на Цар Освободител да започне война." 

Всички тези разработки на учениците ще бъдат обобщени в новото издание на "Неразказани истории".

Създадена през 2023 година, Националната програма на МОН "Неразказаните истории на българите" се разширява непрекъснато в общи проекти между деца от България и чужбина.

"Те сливат собствените си усилия с тези на децата в България и се чувстват наистина като част от България – обясни пред Радио България зам.- министърът на образованието и науката Наталия Михалевска. – Затова и по другата Национална програма в България "Образователни маршрути", същите тези деца, стъпвайки в България, тръгват по стъпките на Бенковски, по местата, където е избухнало Априлското въстание и на място могат да съпреживеят всичко това, за което учат или правят изследвания. Всичко е важно. Важно е и обучението по български език и литература, и това по история на България, но също и извънкласните дейности, които са свързани с посещения на български исторически места, които те ще запомнят. Националната програма е отворена и ще ги посрещнем на родна земя." 

Обучението под формата на подобен род проекти е свързано със социално-емоционални умения, лични усилия, а също и с обединение на усилия, отбеляза зам.-министър Михалевска. Това води не само до по-задълбочено, но и до по-трайно знание на българската история, защото развива и критичното, и контекстуалното мислене на фона на световната история или на историята на даден регион: "Така учениците правят своите изводи и анализи не просто заради самото знание, а за да имат наистина усещане за национална идентичност. Младите хора трябва да употребят своите усилия за това". 

Видеа от пресконференцията, на която бяха представени отличените проекти в конкурса "Отражението на Априлското въстание в печата на страната, в която пребивавате" може да видите в публикацията на Радио България:

• Обявиха наградените в конкурса за Априлското въстание сред училищата в чужбина