Априлското въстание оживява в единен виртуален разказ

Седем български града едновременно ще се превърнат във виртуална сцена, на която историята на Априлското въстание – изпълнило важна роля за Освобождението на България от османско владичество, ще бъде пресъздадена в цялостен разказ. "Мрежа на свободата” ще представи събитията, разиграли се през 1876 г., в контекста на съвременното българско общество.

"Национална мрежа за развитие”, която е организатор на инициативата, избира иновативен образователен подход към един от най-ярките моменти в българската история. Петнайсетминутните изложения от отделните градове ще бъдат наблюдавани на 30 април от екрани пред жива публика, а за достоверността на историческия разказ ще допринесе и Историческият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

"Априлското въстание е финален момент на голямо натрупване в българското общество – не само на образование и религия, но икономическо и на перспектива – казва представителят на неправителствената организация Чавдар Влъчков. – Говорейки за аудиторията в чужбина, е важно да отбележим, че много от будителите ни са пътували отвъд границите на Османска България и носейки идеите обратно, са ставали двигател на случващото се. Самите гюргевски револционни комитети са били в чужбина, за да може да се генерират и използват по смислен начин научените на друго място уроци. В този смисъл е много важна ролята на българите отвъд границите ни като вносители на вдъхновението."

"Мрежа на свободата” притежава своеобразна драматургия, която ни връща назад във времето, рисувайки подготвящата картина на историческото събитие, но и отправя послания за днешния ден.

Разказът ще започне от Копривщица, където на 20 април 1876 г. избухва Априлското въстание. Предстои завой към морската столица Варна и десетилетията на културно развитие като духовен подтик към свобода.

"В Сливен ще направим паралел между Старозагорското въстание от есента на 1875 г. и Априлското – защо тогава обществото не последва лидерите си и как те трябва да инвестират обратно в него – продължава Чавдар Влъчков. – След това ще се отправим към Русе, за да говорим за скритата инфраструктура на българската революция – жените. Те били куриерите, които поемали всекидневен риск, предавайки съобщения и оръжия на българските апостоли и организатори на въстанието. Една от тях – Тодора Бакърджиева, пренасяла сабята на Васил Левски през границата. Първо на нея Христо Ботев четял стиховете си, именно тя организирала и последната среща между поета революционер и майка му. Вплитайки бележки в косите си и криейки разглобени пищови на границата, Тодора Бакърджиева непрекъснато подлагала живота си на риск, за да помага на въстаниците."

В София историкът Александър Стоянов ще разкаже за поколенческия конфликт и младежката енергия, за да видим какъв е мостът между поколенията, който може да ги обедини. Следва предизвикателната тема за прекъснатата нишка, свързана с комунистическия режим и неточния исторически преразказ на  завета на будителите, която ще бъде разгледана в Бургас.

Последната спирка е предвидена за Добрич – градът, останал почти три десетилетия извън пределите на България, с повествование за борбата да бъдем едно цяло. "Ще завършим с малкия разказ за това, че независимо къде се намираме по света и какво правим, нас ни обединява едно-единствено нещо и това е нашата история", добавя Чавдар Влъчков.

Гражданският активист акцентира върху още един аспект от този разказ – на преден план да бъде поставен контекстът. Така разговорът за духа на времето и ценностите на нашето общество, ще стъпи на фактологията, а не обратното, както, за съжаление, историята често се преподава. И тъй като младите хора имат своята гражданска отговорност и днес, какъв пример могат да вземат те от своите връстници, подготвили и участвали в Априлското въстание?

"Може би един от големите уроци, който трябва да научим, е как поколенията да работят заедно – отговаря Чавдар Влъчков. – Отговорността на младото поколение е толкова голяма, колкото и на предходното, за да го подготви, но ние като общество не инвестираме достатъчно в него, а само го критикуваме с клишета за импулсивността му, липсата на фокус и внимание. Иска ми се младите хора да припознаят историята и да търсят вдъхновение от нея, а не да се плъзгат по повърхността й. За да се случи това обаче, трябва да развиваме в образователната система критично мислене. Без него всичко останало е просто фактология, която може да бъде подложена на всякакви интерпретации."

Според Чавдар Влъчков съвременното общество може да черпи вдъхновение от българите през годините преди освободителните войни и Априлското въстание, когато жените са имали равни права дори в образователната система и основополагаща роля в семейството. А на въпроса какъв герой ни липсва днес, той припомня думите на Иван Вазов, който в ролята си на държавник изрича думите: "Аз не се справям, има по-добри от мен. Подавам си оставката, нека те да поемат.”

"Това себеосъзнаване и "избутване” на лидерите с качества да промнят обществото ни, заплащайки лична цена, е изключително важно. Така че може би това ни липсва днес – налице е голям егоизъм и нарцисизъм, който пречи на смислените хора да излязат напред или да бъдат изведени на преден план”, заключава Чавдар Влъчков.