“Продуцентите“ – голяма порция интелигентен хумор

Пловдивската опера представи на столична една от най-касовите си мюзикълни продукции – “Продуцентите“. Неслучайно бродуейският мюзикъл от 2001 г. по едноименния филм на Мел Брукс от 1967 г. е носител на рекорден брой награди Тони – 12! Той е много забавен, а чрез остроумните шеги са казани или намекнати много истини, а нали това е смисълът на музикалната комедия – докато те забавлява, да те провокира да се замислиш?!

Както отбелязва режисьорката Нина Найденова, “авторът на тази брилянтна комедия Мел Брукс се шегува с бели, черни, кафяви, жълти, индианци, мъже, жени, деца, старци, различните, богатите и бедните, величията и политиците… Взима сериозни ситуации и трагедии, за да ги облече в хумор и да предложи лек срещу силите на гняв и отчаяние, които се пораждат естествено от природата на човека. Подиграва се с всичко, особено със себе си. Виртуоз на самоиронията и сатирата. Може да комбинира на пръв поглед примитивен физически хумор с висока ирония, да преплита исторически епохи, личности и митологии. За Мел Брукс политическата коректност не съществува и той не се подчинява на догми и модерни идеологии.“

Нека да напомня съвсем накратко сюжета: Знаменит бродуейски продуцент, чиито най-силни години са поотминали, и невротичен млад счетоводител с големи мечти да бъде знаменит бродуейски продуцент планират схема за забогатяване чрез измама. Осигурявайки финансирането от богатите възрастни почитателки на първия, двамата трябва да поставят най-лошия мюзикъл, правен някога, и той трябва да се провали с гръм и трясък. Зрителите проследяват целия забавен процес на подбор на най-абсурдния сценарий, а именно “Пролет за Хитлер“, написан от нацист фанатик, ангажирането на най-слабия режисьор, кастинга за най-некадърните артисти… Защо ли, обаче, премиерата на “Пролет за Хитлер“ вместо провал с гръм и трясък се оказва оглушителен успех? Дали тук Мел Брукс не се шегува и с вкуса на публиката?

“Още през 1967 този сюжет разгневява доста критици“ напомня режисьорката Нина Найденова. “Но оттогава до днес именно този “най-лош мюзикъл“ носи за Брукс много слава и не по-малко награди – Тони, Еми, Грами, Оскар и най-вече наградата на усмихнатия зрител! Уважаема публика, нямате представа колко ни беше трудно да създадем за вас “най-лошия мюзикъл“ продължава Нина Найденова. “Но да се докоснеш до образците като Мел Брукс и щекотливите въпроси на деня се превърна за нас в един от най-запомнящите се творчески процеси. “Заливайки се от смях, пот и труд, търсихме нашата истина за темите като сладките измами и афери, различията между всички нас в най-цветните им изображения, но и темата за фанатизма в неговата най-голяма амбиция, като тази “Кой да владее Света?!“

        

Наистина си личеше, че и постановъчният, и актьорският екип са работили с голямо вдъхновение и удоволствие. Сърдечни поздравления и за избора на творбата, и за избора на режисьора, и за актьорския каст – вече говоря не за “Пролет за Хитлер“, а за продукцията на Пловдивската опера на “Продуцентите“. Този мюзикъл звучи толкова актуално и днес! Между другото, авторът Мелвин Джеймс Камински или Мел Брукс, живот и здраве, ще навърши 100 г. на 28 юни тази година. Той е евреин, който започва кариерата си на комик от самия фронт на Втората световна война, когато служи в армията на САЩ. Какво ли би казал за това, което се случва по света днес?!Мисля, че режисьорката Нина Найденова е успяла в продукцията на Пловдивската опера да пресъздаде по най-добрия начин и идеите на Мел Брукс, и остроумния начин на поднасянето им, така че и отлично подбраните актьори да постигнат 100%, и публиката да възприеме много от тези 100%. Най-напред поздравления за превода на текста на Цветомира Цонева и за работата по музикалната реализация на диригента постановчик Константин Добройков. Следва заслуженото признание за ефектната сценография на Елица Георгиева, костюми на Николина Костова-Богданова, видео дизайн на Петко Танчев и хореография на Боряна Сечанова. Всичко е направено ярко, крещящо ярко, когато е необходимо, но винаги с чувство за точна мярка и стил. Резултатът е хомогенен, убедителен музикален театър. Разбира се, най-важни са артистите, които успяха да ни накарат да повярваме в техните герои. Моите аплодисменти бяха за всички, а пристрастията ми са за Георги Динев – най-органичен в ролята си, той просто беше продуцентът Макс Биалисток, при това пеейки и танцувайки отлично. Много ярки, запомнящи се образи направиха и Виктор Ибришимов в ролята на невротичния млад гений счетоводител мошеник Лио Блуум, и Александър Баранов като фанатика нацист либретист Франк Лийбкинд, и Атанас Сребрев, който пресъздаде екстравагантния травестит и провален режисьор Роджър де Бри, и балетистът и хореограф Амедео Джунта в ролята на неговия партньор Кармен Гиа, и телевизионната водеща Натали Трифонова като младата шведска красавица Улла, която пее фалшиво, танцува доста прилично, вярва в таланта си, готова е на много, за да успее, и има добро сърце. Заслужени аплодисменти и за хора, оркестъра и балета на Пловдивската опера!

 

В звуковия файл чуйте още зрителски впечатления, събрани от репортерския микрофон на предаването за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: най-напред на актьора, сценарист и режисьор Владимир Люцканов и на един от младежите в публиката, а след това – и отзивите на няколко дами.