Народният съд: факти срещу интерпретации

Болезнените теми от близкото минало трябва да бъдат изяснявани, за да се разбере по-добре настоящето и да се мисли по-ясно за бъдещето – това е водещата идея в думите на историка Мартин Иванов. Той оглавява екипа зад научното изследване "Народният съд в България (1944–1945). Герои и антигерои", чийто първи том вече е факт.

В разговор с журналистката Велизара Сърчаджиева Иванов подчертава, че подобно изследване е силно закъсняло. Според него и до днес липсва достатъчно детайлно познание за Народния съд, а наличната информация често е обект на политически интерпретации и злоупотреби. Именно това превръща темата в инструмент на съвременни политически внушения, без реално да е изяснено какво точно се е случило.

Историкът обяснява, че екипът му е положил значителни усилия да събере информация за всички произнесени присъди. Става дума за приблизително 11 500 души от цялата страна, съдени в рамките на едва три до четири месеца. Сред тях има както хора от висшия държавен и обществен елит – министри, депутати, съветници, интелектуалци и духовници – така и представители на силовите структури на Царство България, част от които са извършвали тежки насилия.

Иванов подчертава, че събирането на толкова различни категории хора в едно извънредно съдилище поражда сериозни въпроси. Самият съд противоречи на тогавашната правна уредба, а кратките срокове и начинът на провеждане поставят под съмнение както процедурите, така и мотивите зад тях.

Основен проблем, според историка, е начинът, по който са вземани решенията. Съществуват множество свидетелства, че присъдите са били предварително определяни в партийни среди и едва след това формално произнасяни. Освен това значителна част от съдиите не са били юристи, а политически обвързани лица, което поставя под съмнение безпристрастността на процеса. Допълнително усложнение създават случаи, при които съдии са разглеждали дела срещу предполагаеми убийци на свои близки.

Иванов е категоричен, че макар някои от обвиняемите да са трябвало да бъдат съдени, това е можело да стане в рамките на нормален съдебен процес, без извънредни механизми и политическа намеса.

Според него историческата наука има ключова роля за общественото помирение. Той отбелязва, че обществото често избягва да се изправи пред травматичните моменти от миналото, предпочитайки да акцентира върху героичните събития. В същото време е важно да се изследват и неудобните страници от историята.

Настоящото изследване има за цел да събере и систематизира факти – кои са съдените, къде и за какво са осъдени. Предстоят още два тома, като в последния ще бъде направен задълбочен анализ на събраните данни. Чрез статистическа и биографична обработка екипът ще търси отговори на въпроси за социалния профил на съдените и реалното съотношение между различните групи.

Целта, по думите на Иванов, е да се преодолеят клишетата и противопоставянията, като се предоставят проверими факти. Само така може да се постигне поне минимално разбиране и единство по отношение на едно от най-противоречивите събития в българската история.

Чуйте разговора на Велизара Сърчаджиева с проф. Мартин Иванов в "Нашият ден".