Намибия, националният парк Етоша и дюните на пустините Намиб и Калахари

Когато напишете в Google Намибия, задължително се появява снимка на неземно красиво момиче с бакърена кожа. И аз видях жените от племето химба с очите си като пратеник на Explorers club Bulgaria към Геолого-географския факултет на Софийския университет.

Намибия е осем пъти по-голяма от България, обаче там живеят около три милиона души. Рехавата населеност е напълно нормална, като се има предвид, че почти цялата е в плен на пустините Намиб и Калахари. Макар там да се намира най-старата скала в света (80 милиона години),  държавата всъщност е съвсем млада. Добива независимостта си от Южна Африка през 1990 година, но германските колонизатори макар да са си отишли в началото на ХХ век, са оставили освен типично алпийските постройки и усещане за ред и дисциплина, нехарактерни за тази част от света. Не са много хората, които знаят немски, в замяна на това дори просячетата говорят приличен английски. При близо 40 диалекта той е официалният език и свързващото звено за общуване между племената. Освен, че можете да се разберете и на африкаанс, южноафриканският ранд е редовно платежно средство редом с намибийския долар.

Твърди се, че Намибия е една от най-безопасните за туристи страни в Африка. Единственият проблем, ако сте наели кола, за да я опознаете, е да закъсате по средата на нищото на някое от приличните шосета и на 400 км от вас да няма жива душа. Разбира се, ще дойде пътна помощ, но при огромните разстояние трябва да се подготвите да чакате, да сте запасени в гориво и вода. 

Иначе можете да участвате в сафари в някой от безбройните частни резервати, да видите диви животни в националните паркове, да се дивите на дюни и природни красоти и да се срещнете с местните племена. И... да опитате най-хубавия ябълков пай.

Солитер означава самотен. Преди десетилетия прашната бензиностанция е била единствената спирка по пътя, където закъсалите коли можели да получат помощ. От легендарния механик Муус Макгрегър. Шотландецът можел да поправи почти всяка трошка, а издъхналите автомобили просто се трупали, образувайки живописно гробище от олдтаймери. Днес атракция са те и пекарната на Макгрегър (очевидно човекът се преквалифицирал от механик в хлебар). И в това го бивало. Все още сервират най-хубавия ябълков пай в тази част на света, което не е трудно като се има предвид липсата на конкуренция. Опитах го. Не беше лош. А Макгрегър ми се усмихваше от снимка над тезгяха. Освен пай в доста ресторанти предлагат баварска бира и типично немски колбаси.

В случай, че държите да се потопите в местната кулинарна атмосфера, можете да опитате ястието пап – нещо като грис от царевица или просо, което се сервира във вид на каша с всичко – от мляко и захар до месо или риба.

На селските пазари се стеле невъобразима смрад. Там трудно се срещат плодове и зеленчуци, но направо на земята разфасоват крави. Всеки си избира парче месо, което да му поставят на скарата с дървени въглища и срещу скромна сума да го хапне в компанията на приятели като топи месото в някой от безбройните сосове, разположени на тезгяха. 

Племето Дамара често използва магарешко месо и го смята за най-вкусното. Племето Хереро подквасва краве мляко, за да черпи с напитка, наречена омахере. В Северна Намибия от фурми правят и каша, и бира, а в пустинята Намиб плодът нара е особено ценен. Външно прилича на пъпеш, но процесът на отглеждане е съвсем различен. Покрива се с пясък, за да не се опече на слънцето, след което се вари, докато кожата се отдели от пулпата. Семената се ядат. Вкусът им е подобен на бадеми. Ако сте хранителни екстремисти, опитайте червеи мопане – гъсениците на молец, които са много богати на протеини. Те се пекат на скара или пържат в палмово масло. Сервират се и яйца на термити, приготвени в бананови листа с кайма от свинско месо. Понякога самите термити просто се пържат със сол. Признавам си, макар да съм гастрономически сапьор, смелостта ми стигна само до кравешкото месо на пазара. Е, разбира се и всички стекове от различните антилопи – орикс, блу уайлдебийст, импала, куду, гну, спрингбок...

Истинската Намибия не е в столицата. Като отявлен любител на животните, започвам разказа си с Националния парк Етоша, един от най-големите природни резервати в страната. Разположен в северозападния край на пустинята Калахари, той обхваща 22 000 квадратни километра. Почти една четвърт от тази огромна площ е покрита от солената равнина Етоша. Името се превежда като "голямо бяло пространство", което през дъждовния сезон се пълни с вода.

За почитателите на статистиката ще пи представя мястото в цифри: 144 вида бозайници и 340 вида птици. Създаден е през 1907 година от германските колонизатори. Под южноафриканско управление се разраства. Саванна екосистема, натурални източници на вода...

Но глобалнито затопляне през последните години е наложило 70% от водоемите днес да са човешка направа. Омбика е място за водопой, заобиколено от удобни вилички и увенчано с вишка за наблюдение. Оградата е достатъчно висока да попречи на някой местен обитател да общува с човешките натрапници. Тук идват на водопой предимно птици, чакали и антилопи В Етоша няма как да направите голям шлем от среща с Великата петорка африкански животни. От включените в нея лъв, леопард, носорог, слон и бивол липсва последният. Имало, но ги изселили на юг, защото изяждали пашата на антилопите.

Нямахме голям успех с хищниците, поради жегата от 42 градуса, но пък се наантилопихме за цял живот.

Освен "козите на саваната" видяхме и "клоуните на саваната" – жирафите. Мъжките са по-тъмни на цвят и достигат до 5.5 м. А на естествените мигли на женските би завидяла всяка кифла. В парка са общо 1500. В Етоша няма много свирепи твари, макар да се срещат гепарди, леопарди, лъвове и черногърби чакали, затова пък търчат 5600 антилопи спрингбок. Те са толкова бързи, че само гепард може да ги настигне. Най-дребните антилопчета дик-дик стигат до 4 кг, а най-едрите елан – до 1200.

Зебрите и куду са в симбиоза – първите не виждат, но чуват отлично. При вторите е обратното. И така се пазят от хищниците.

В Етоша живеят и 250 носорога. Те пък усещат миризми и звуци, но са зле с очите. Белият е събирач на треви и плодове, черният е пасищен. Единаци са, живеят сами. Събират се само когато се чифтосват. 

Паркът е зорко охраняван, слизането от джиповете става единствено на заградени места за отдих. Рейнджърите много внимават да не се внесе найлоново пликче или друга пластмаса. А на излизане проверяват като на митница за наркотици. Всъщност, търсят дали не си тръгвате с някое растение или животинче.

Дори да видят ранена антилопа или пожар не правят нищо. Затворената екосистема трябва да се справи сама. А туристите нощуват в лоджите около "Етоша", където въпреки пустинния релеф има дори басейни.

Вече можете да слушате "Покана за пътуване" всяка неделя по Радио София след новините в 15 часа.