Носии с памет: цветовете на село Калугерово

Казват, че в Калугерово всеки род има свой цвят – вплетен в народната носия, предаван от поколение на поколение. Но зад тези цветове стоят истории. Истории за хора, памет и корени.

Село Калугерово, днес част от община Симеоновград, не винаги е носело това име. Някога го наричали Мусаче теке, после просто Текето, докато накрая не получава името, с което го познаваме днес.

В началото на XIX век тук пристига първият българин – дядо Тяню. Той купува земя, изгражда дом и поставя основите на едни от най-старите родове в селото. Уважаван и от турци, и от българи, дядо Тяню често сядал на кафе с местните аги – знак за авторитет и доверие в онези времена.

Неговият син, Господин Тянев – познат като Дядо Семерджи – бил търговец на конски такъми и съратник на Георги Бенковски. Родът продължава да оставя следа – неговият син Тяню Господинов става окръжен съветник в Стара Загора след Освобождението и служи цели десет години. А Доню Господинов – кмет по време на Първата световна война – дарява земя, върху която е построено първото училище в селото.

Историята на Калугерово минава и по релсите. През 70-те години на XIX век тук преминава железопътната линия, свързваща Търново-Сеймен, Нова Загора и Ямбол. Местните хора участват в строежа с доброволен труд, а през 1875 година линията е официално открита. По-късно тя достига и до Бургас.

Днес Калугерово пази тези спомени живи. За миналото и настоящето на селото разказват кметът Станислава Станкова, читалищният секретар Иванка Радева и една от пазителките на местната памет – баба Ганка.

Защото тук историята не е просто разказ. Тя е жива – в хората, в традициите и в цветовете на всяка носия.