Тобиас Федерико: Спирането на нефта за Германия е етап от руската хибридна война

От 1 май Русия спря транзита на петрол от Казахстан за Германия през тръбопровода "Дружба". По технически причини, твърди Москва. Известно е обаче, че петролът винаги е бил политическо оръжие. В Казахстан тълкуват спирането на потока на петрол като натиск върху ЕС и по-специално върху Германия, най-големият доставчик на оръжие за Киев. Защото преустановяването на транзита ще има сериозни последици за Германия, която и без това изпитва сериозни проблеми с растящите цени на горивата заради блокирания Ормузки проток.

Петролът от Казахстан, договорен като алтернатива на руските доставки отпреди Москва да изпрати армията в Украйна, се преработва в рафинерията в Швед - близо до полската граница, а тя захранва цяла североизточна Германия с горива, включително столицата Берлин и летището Берлин-Бранденбург. Девет от десет превозни средства в Берлин и околната провинция Бранденбург, която е с територия колкото цяла Южна България, разчитат на горива от рафинерията. Тя е пригодена да преработва руски петрол и е крайната точка на тръбопровода "Дружба", който започва на 4000 километра, в централна Русия, и осигурява една четвърт от суровия петрол на Германия. Освен икономически последици, енергийната криза има и политическо измерение - несигурното съществуване на рафинерията отдавна е тема на традиционно силната в Източна Германия крайнодясна партия "Алтернатива за Германия".

Без заместващ внос рафинерията може да продължи да работи още месец - месец и половина. А след това? Лесно ли ще бъде осигуряването на алтернативен маршрут за доставката на нефт? Това коментира енергийният експерт Тобиас Федерико: 

"Спирането на транзита по нефтопровода "Дружба" засяга само рафинерията в Швед, която преработва само част от суровия петрол, който влиза в Германия. Но тази рафинерия е от ключово важно значение за Източна Германия, защото доставя цялото необходимо количество деривати. В останалата част на страната има други рафинерии, които засега не са пряко засегнати от решението на Москва. Но спирането на транзита завари Германия в сложна ситуация, дори бих казал цяла Европа - всички сме притеснени от недостига на горива заради блокирания Ормузки проток. Затова смятам, че за момента можем да сме спокойни, но трябва внимателно да следим ситуацията".

Виждате ли връзка между изненадващото решение на Русия да спре транзита на нефт от Казахстан към Германия точно сега, по време на войната в Иран?

"Европа е във война, в хибридна война. Тази война не се води с оръжия и преминава през различни етапи. Според мен в момента вървим към нов етап на ескалация в и без това студените отношения с Русия. Преминахме през етапа на деморализация на обществото, след това и на дестабилизация с нанасянето на целенасочени удари по критична инфраструктура, със саботажни акции. Когато свържете всички тези линии се очертава много ясно силуетът на стройна стратегия, на умишлени действия. Конкретно по отношение на горивата смятам, че ще изпаднем в затруднения едва когато настъпи недостиг на дизелово гориво или керосин. Не омаловажавам този риск, но още не изпитваме проблем с количествата. Освен това в Европа имаме известна възможност за равномерно разпределение както на суров петрол, така и на нефтени продукти. 

Притесненията ми са свързани с друго. В хронологията на близкоизточната криза първо беше блокиран Ормузкият проток. От това последва икономическото разклащане на Европа. Сега идва спирането на транзита на нефт към Германия. А малко преди това имаше друго събитие, което остана незабелязано - беше повредена помпена станция на Трансалпийския нефтопровод в Триест, по който тече нефт към Южна Германия. Повредата беше отстранена за три дни и от това не последва кой знае какъв проблем с доставките. Но прави впечатление, че за тази саботажна акция официално беше съобщено едва две седмици по-късно. А с разследването на случая са се заели италианската агенция за борба с тероризма и прокуратурата, а от германска страна - Федералната криминална служба. Според техните първи коментари поръчител и извършител на акцията е международна организация.

За мен тази поредица от събития е част от хибридната война на Русия срещу Европа. Спирането на транзита на нефт по тръбопровода "Дружба" е просто пореден етап. Представете си, че едновременно спрат доставките по Трансалпийския нефтопровод и по "Дружба" - това би означавало прекратяване на доставките на половината от необходимото на Германия количество суров петрол. Това вече би предизвикало сериозна криза".

След като разпознавате в поредицата събития етапите на хибридна война, може би има и политически аспект - рафинерията, която е най-пряко засегната, е собственост на германската дъщерна фирма на "Роснефт", макар и поставена под държавен контрол. Тя се намира в Източна Германия, където проруската партия "Алтернатива за Германия" традиционно е по-силна, отколкото в западногерманските провинции. Освен това тази есен предстоят регионални избори в Саксония-Анхалт, а победителят вече е ясен - "Алтернатива за Германия".

"Това съвсем не е конспиративна теория, въпреки че "Алтернатива за Германия" е силна в южната част на бившата ГДР, а рафинерията в Швед се намира на север до полската граница. Но дори и да е в опозиция, тази партия играе съществена роля в политическия живот в тази част на страната. Рафинерията в Швед е най-големият работодател в района и хората са изключително чувствителни, когато в тези кризисни времена работните места са застрашени. Швед е малко градче, 1200 души работят в рафинерията, а семействата им - в съпътстващото производство. Повече от две трети се отопляват от топлоцентралата към рафинерията. Но така или иначе всички европейци сме притеснени от поредната икономическа криза, в която навлязохме, а партии като "Алтернатива за Германия" успяват да гъделичкат точно тези чувства на хората. Регионалните избори през есента са важни, защото Германия е федерална република и местната власт може да блокира национални решения в горната камара на парламента, където са представени федералните провинции. Това със сигурност го знаят в Москва".

Правителството прие доста спокойно новината за спиране на транзита от Казахстан към Германия. Министърът на икономиката Катарина Райхе успокои германците, че не се очаква недостиг на горива. Но проучват ли се алтернативни маршрути или в Берлин първо изчакват как ще се развие ситуацията?

"И двете. Естествено, първо ще се изчака, за да разберем колко сериозни са намеренията на Москва. Но в същото време се търсят алтернативни маршрути, по които може да премине договореното количество суров петрол от Казахстан. Такъв алтернативен маршрут е тръбопроводът, който свързва рафитерията в Швед с балтийското пристанище Рощок. Но честно казано, предпочитам нашето правителство да бъде проактивно, да действа по-решително и да не позволява да взима решения под натиск, както е сега.

Новината за спирането на транзита изненада Берлин. Има съществено разминаване между реакцията на правителството и на управата на рафинерията. Министър Райхе казва: "Ще се справим", а шефът на рафинерията казва: "Имаме проблем." Германия отдавна трябваше да прозре зависимостта от Русия за транзита на суров петрол и да намери алтернатива".

Друга алтернатива е пристанището в Гданск, но Полша не е съвсем съгласна да освободи там капацитет за доставките за Германия. Защо?

"Знаете ли, политиката се прави на бензиноколонката. Цените на горивата са изключително важни за всяко политическо решение и така е навсякъде по света. Ако Полша предостави на Германия капацитет за доставката на петрол, ще ощети своето население. Не вярвам правителството във Варшава да иска това. Въпреки европейската солидарност националните интереси си остават по-важни.

Рафинерията в Швед е собственост на едноименното германско дъщерно дружество на "Роснефт", която държи 54 процента от нейните акции. "Роснефт" няма особен интерес да преработва суров петрол от други източници. След нахлуването на Русия в Украйна правителството в Берлин постави "Роснефт-Германия" под попечителство. Германия пък си издейства безсрочно изключение от американските санкции срещу "Роснефт". След като е толкова сложна ситуацията, защо Германия не желае да национализира дружеството?

"Това поведение е странно, наистина. Още повече, ако сравняваме реакцията на правителството през 2022 година, когато Русия спря газовите доставки. Тогава правителството национализира най-големия енергиен доставчик в страната - "Юнипер", който беше принуден да компенсира липсващите количества газ от "Газпром". След това национализираха и дъщерната компания на "Газпром". Това беше единствената правилна реакция на Берлин. Сега не разбирам защо не се предприема същата стъпка и спрямо дъщерната компания на "Роснефт". Едно от възможните обяснения е влиянието на сациолдемократическата партия както на местно ниво в Швед, така и в Берлин. Приятелски настроените към Русия германски политици все още имат влияние - президентът Щайнмайер и министър-председателката в източната провинция, където се намира рафинерията - Мануела Швезих - са социалдемократи, а тяхната партия е коалиционен партньор в правителството на Фридрих Мерц".

Интервюто на Весела Владкова с Тобиас Федерико в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.