Речта на краля: какво не премълча Чарлз III пред Конгреса на САЩ

"Когато майка ми посети Вашингтон през 1957 година, една от нейните задачи след близкоизточната криза беше да върне значението на нашите специални отношения." Това са думи на британския крал Чарлз III в реч пред Конгреса на САЩ тази седмица. Това внимателно подбрано изречение постави разногласията между Съединените щати и Обединеното кралство в историческа перспектива. Защото отношенията между Вашингтон и Лондон не за първи път са обтегнати. Разбира се, Чарлз III имаше предвид Суецката криза от 1956 година, когато жизненоважният канал в Египет е под управлението на британска компания. Тогавашният американски президент Айзенхауер с икономически натиск принуди Лондон да се оттегли. От този момент нататък Великобритания вече знаеше, че не може да провежда глобална политика без съгласието на Америка.

Днес нещата са обърнати - сега Лондон укротява Белия дом да не изпепели целия свят. Или по-точно - Бъкингамският дворец е в ролята на укротител. Първоначалните очаквания от посещението на британския крал в Съединените щати бяха за скучен политически театър, но заради задълбочилите се разногласия между Лондон и Вашингтон за войната в Близкия изток имаше и надежди, че кралският блясък на Чарлз и Камила ще внесе успокоение. Но пък Доналд Тръмп е Доналд Тръмп и ... отиде далеч, когато заяви, че кралят споделя неговата позиция за войната и отново критикува премиера Киър Стармър.

Проф. Марк Шанахан, преподавател по международни отношения в университета в Съри, коментира:

"Често има разлика между това, което Тръмп чува и избира да чуе. По време на посещението се очакваше крал Чарлз да се усмихва, да кима с глава, да се ръкува, а не да разстройва един вулканично капризен президент. В това отношение кралят беше повече от успешен, защото ясно изложи своите собствени мисли и то не само в Конгреса.

Тръмп е домакин на държавни посещения почти всяка седмица, но не задължително се вслушва в гостите си. Плеяда от световни лидери преминава през Овалния кабинет и много малко от тях, ако изобщо дори има поне един, оказват влияние върху американския президент. Различното този път е, разбира се, че Чарлз е държавен глава, но не оглавява правителство. Така че не станахме свидетели на някои спънки и различия в мненията, каквито наблюдаваме все по-често между европейските лидери и американския президент.

Това беше различен вид посещение, с цялата помпозност, пищност и театралност, свързани с една много дълго съществуваща монархия в Обединеното кралство. Тръмп се наслади на посещението. Фактът, че избра по-късно да направи тези коментари за Иран, които знаем, че не са много правдиви, но бяха очаквани, не променя нещата. Чарлз със сигурност не е предлагал такава подкрепа за американската война в Иран, със сигурност не и за начина, по който американците избраха да я водят".

Разбира се, не е работа на краля, предвид това, че трябва да е неутрален, но политическите наблюдатели на Острова гледаха на това посещение повече като на дипломатическа мисия, така че какво бихте казали за това как Чарлз III се справи като дипломат, предвид на обтегнатите двустранни американско-британски отношения?

"Отношенията наистина се обтягат все повече тази година, но Чарлз е най-добрият дипломат - това е смисълът на живота му. Кралят символизира държавата, но не и отговорността на управлението. Със сигурност е получил някакви инструкции от правителството. Той пътува до Съединените щати по повеля на правителството и това е начинът, по който работи конституционната монархия.

Особено когато говорим за речта му в Конгреса, кралят успя да изложи добре своите гледни точки. Той подчерта много ясно важността на НАТО и за това да се продължи с подкрепата за Украйна. Направи някои доста остри коментари, като се позова на Магна Харта - първото конституционно споразумение в Обединеното кралство за демократичните ценности и контрола и баланса във властта, които трябва да съществуват и в американската система, което обаче виждаме все по-рядко. Според краля изменението на климата е много сериозен проблем и беше забележително, че той говори за това. Знаем как американците се оттеглиха от Парижкия договор.

Другият въпрос, който Чарлз повдигна и мисля, че беше от полза, е политическото насилие. Посещението му се състоя точно след последния опит за покушение срещу Тръмп. Чарлз успя силно да подкрепи Тръмп при осъждането на този вид насилие, което се разраства. Освен това той беше доста гъвкав в изказа си, използва много добре чувството си за хумор. Улови много добре атмосферата в залата и настроението на момента.

Мисля, че той се доказа като по-ловък изпълнител на политическата сцената от повечето наши западноевропейски политически лидери. Той може и да няма тази притегателна сила и тежест, каквито демонстрира например канадският премиер Марк Карни в Давос, но посещението в Съединените щати беше различно по същността си и той се справи много добре".

В "Гардиън", където речта на краля пред Конгреса беше определена като пример за "мека сила". Какво мислите за това?

"Това е добър начин да се опише речта. Въпреки че Чарлз има огромен брой военни звания и е главнокомандващ на въоръжените сили на Обединеното кралство, той не предлага „твърда сила“. Не е нужно да се тревожи и за икономиката, тъй като няма икономическа власт. Това, което той има обаче, е дългогодишен опит в способността да провокира правилния вид разговор. Така че речта му не беше насочена директно към президента, а към Конгреса - ключов орган в управлението, но до голяма степен държан настрана от президента Тръмп.

Видяхме един крал, който понякога се позоваваше на Джордж III и революцията, която започна съзнателното отделяне на Съединените щати от Обединеното кралство, но го направи 250 години по-късно с много хумор и посочваше отговорността, която Конгресът носи. Той отправи послание и към Обединеното кралство, макар и ние да бяхме второстепенна аудитория. Кралят подчерта значението на конституционната монархия и ролята, която тя може да играе, дори когато е извън правителството.

Така че Чарлз можеше да отправи послания, които политически лидер не би могъл и го направи с лекота и хумор, балансирани с известна грация и проницателност, което му позволи не само да се измъкне в деликатната ситуация, но и да получи многократни овации. Това беше реч, която беше приета много добре и вероятно е допринесла до известна степен - като се има предвид реакцията на Тръмп, когато кралската двойка си тръгваше - за преодоляване на разрив, който все още съществува силно на политическо ниво, но не и между народите на Обединеното кралство и Съединените щати".

Ако трябва да обобщите, може ли да се каже, че посещението на Чарлз III беше успешно?

"При положение, че целите бяха ограничени, че няма да промени войната в Иран, а вероятно ще има ограничен ефект върху войната срещу Украйна и върху някои от другите наистина сериозни проблеми в света, посещението беше успешно в смисъл, че не навреди. То раздразни някои, дори и те вероятно до голяма степен да са извън Белия дом, и показа, че Европа може да има силен и заслужаващ внимание глас, макар и не изключително влиятелен.

Вероятно посещението на краля също показа на американския народ, че всички лидери, независимо дали са държавни глави или политически лидери, не е нужно да бъдат като Тръмп, както и че всички монарси не са като човека, който се опитва да управлява от Белия дом в момента".

В рамките на шегата, а и не съвсем... Най-малкото от уиски индустрията могат дабъдат доволни от посещението на Чарлз III, защото Тръмп отмени митата незабавно след края на визитата...

"Надявам се, че са вдигнали чаша за негово здраве тази сутрин. Няма мита за шотландското уиски, също и за бърбъна, внасян от Кентъки в Обединеното кралство. Любителите на уиски и от двете страни на Атлантика наистина що бъдат много доволни".

Интервюто на Веселин Паунов с проф. Марк Шанахан в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.