Култура Театър

Репортаж

Кукленият театър в Сливен с нови спектакли

неделя, 3 май 2026, 07:20

Теодора Попова, Мария Григорова и Миглена Господинова

Теодора Попова, Мария Григорова и Миглена Господинова

СНИМКА: Стоян Радев - БНР

Размер на шрифта

В свят на екрани и дигитална анимация, Кукленият театър в Сливен доказва, че нищо не може да замени живото общуване. С нови спектакли, театрални ателиета и амбиция да привлече дори тийнейджърите, театърът започва един вълнуващ месец май.

Майската програма на кукления театър е наситена – от гостуващи спектакли като „Ново животно в гората“, през класиката „Снежанка“, до образователната „Фея и зъбки“. Част от завесата на кукления театър повдига неговият директор Теодора Попова, а на сцената намираме още актрисите  Мария Григорова и Миглена Господинова.

"Нашите колеги от Кукления театър в Търговище ще гостуват със спектакъла „Ново животно в гората“ на режисьорите Мая и Митко Димитрови. Какво е новото животно – не знам, никой не ми е казал, така че и аз самата ще бъда в салона, за да видя. На 3 май по програма бяхме обявили „Спящата красавица“, но поради непредвидени обстоятелства тя се отменя. На нейно място ще бъде друга приказка, нека да чуем коя:

" — Ябълки! Ябълки! Вкусни, сочни, хрупкави ябълки!

— Върви си, бабо! Нищо няма да купя от тебе.

— Че защо? Нещо бледичка ми се виждаш, ще взема да ти подаря една ябълка.

— Не, не, не бива нищичко да взимам!

— Да не се страхуваш, че е отровна? Че може ли такава красота да е отровна?"

Познахте ли приказката? Точно така, това е „Снежанка“ по Братя Грим. Оттук нататък през месеца следват още изненади. На 9 май ще представим спектакъла „Фея и зъбки“, който ще ни напомни, че зъбите трябва да се мият два пъти дневно – сутрин и вечер. Нали така? Да! На 10 май каним приятелите ни на един от най-новите ни спектакли, наречен „Бъди ми приятел“, където едно жабче отчаяно търси своята сродна душа в големия свят. Да продължавам ли за целия месец?"


Но освен забавление, театърът е място, където децата вярват безрезервно в случващото се на сцената – дотолкова, че понякога са готови на всичко, за да защитят доброто.

"Днес бяхме в една детска градина, където децата искаха да се саморазправят с вещицата. Имах проблеми с една зла вещица и децата бяха толкова ангажирани, че за малко да излязат на сцената, за да се разправят с нея. Опитваме се да ги овладяваме, но все пак се радваме, че са на страната на доброто. Публиката ни харесва, както и ние харесваме нея".

- Ето, вие играете една лоша жена. Надявам се да няма разправии и с вас?

Мария Григорова - "Ами защо? Нека да има! Ще изпробваме децата, после ще покажем колко сме добри и те ще ни заобичат отново. Всичко е въображение. Хубаво е, защото децата, от една страна, знаят, че са в художествена реалност, но от друга – им е приятно да повярват, че това е истина. Те стават част от фокуса и магията по този начин".

- Искат ли да пипнат декора и куклите?

"Разбира се, че искат! Ако можем, ги пазим, не ги даваме така лесно. Който иска да пипа кукли – НАТФЗ „Кръстьо Сарафов“ четири години и го чакам тук."

Докато киното и анимацията се стремят към триизмерност, то в театъра тя е факт, а актьорите често разчитат на съветите на своята малка публика. Понякога обаче се налага и импровизация, когато „живото“ изкуство поднесе изненади.

"Аз например съм излизала със забравени очила. В една от моите роли на Мисис Меджик очилата са основен реквизит. Излизаш без тях и се налага да кажеш: „Просто не знам къде съм си оставила очилата, моля ви, намерете ги!“. Такива допълнителни неща правят всяко изживяване различно. Не се стараем всеки път да е напълно различно, но така се получава. Това е просто живо изкуство. А и понякога от салона се чуват много интересни неща, защото децата реагират по своя много смешен начин."

Една от големите цели на театъра е да задържи интереса и на по-големите деца, които след 10-годишна възраст често се отдръпват. С постановки като Шекспировата „Дванайсета нощ“, екипът се опитва да говори на езика на подрастващите за любовта, съмненията и агресията.

"Това е един чист, красив и нежен поглед върху любовта; върху нещата, които ни спират да изразим чувствата си; върху съмненията и притесненията ни и върху това, че в крайна сметка всеки намира своята сродна душа. Но това наистина не е за най-малките, а за деца над 10 години. Премиерата беше на 27 март и ние се опитваме да го представяме точно пред такава публика. Надявам се скоро да намерим и други подходящи заглавия. Особено ми се иска това да е свързано с превенция на лошите навици и агресията, но за това трябва много внимателно да се мисли и работи".

Освен спектаклите, през май театърът стартира и ателие „Театрални игри“ с актрисата Вяра Начева, където децата ще развиват въображението и концентрацията си. Голямата  цел  е една – театърът да остане онази споделена семейна територия, която е по-интересна от всеки таблет.

Репортаж на Стоян Радев чуйте в звуковия файл.

 

По публикацията работи: Евелина Стоянова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!