Как се опазва българското самосъзнание в мултикултурната среда на южните славяни

Българите, живеещи в Хърватия, са малка, но сплотена общност. И настояват българската култура и език да са част от живота и на по-младите поколения, независимо дали растат в изцяло български семейства или са от смесени бракове.

В това ни уверява Иглика Касабова - ръководител на Българското неделно училище "Иван Вазов" в Загреб. През настоящата учебна година в него се обучават 38 деца:

“Училището обслужва не само Хърватия, а и региона. Освен от столицата Загреб, имаме деца и от морската част на Хърватия - градовете Шибеник, Сплит, Дубровник, Рийека, както и от Любляна в Словения и Сараево в Босна и Херцеговина”.

Основното ядро на българската общност в Хърватия е съставено от потомците на т.нар. стари емигранти, повечето от тях - градинари. Конюнктурата за първите емигранти от България е била такава, че те не са могли активно да упражняват езика си - да говорят на български и да пишат на кирилица. Иначе и досега те са с българско самосъзнание и са изключително активни при общности събития.

“Хората от по-новата имиграция, към която се числя и аз, в голямата си част са попаднали в Хърватия по стечение на обстоятелствата - продължава разказа си Иглика. - Аз, например, дойдох защото съпругът ми получи временно назначение в българска фирма, която разшири бизнеса си в Хърватия. Останахме, уж, временно за една-две години, но ето ни вече цели 10 години сме тук. Синът ни изкара цялото си средно образование в Хърватия и вече е студент, а дъщерите ни - на 9- и 12-годишна възраст, само физически са родени в България, през целия си съзнателен живот те живеят тук”.

Нуждата да образоват децата си и на родния си език провокира българите в Хърватия да създадат и българско неделно училище в Загреб.

"С подкрепата на българското посолството и с бенефициент Хърватско-българското дружество отворихме преди 7 учебни години българското неделно училище - казва Иглика Касабова. - Разбира се, хубавите новини бързо се разпространяват. Колегите и приятелите от Словения решиха, че засега нямат толкова много деца, за да могат да отворят училище и ние им предоставихме тази възможност - да се обучават при нас дистанционно. Всъщност, след Ковид-пандемията станахме специалисти в смесената форма на обучение".

Част от учениците са билингви и трилингви, т.е. говорят и хърватски, и български, и друг език. Проблемите при обучението им са сходни и с тези в други български неделни училища зад граница, признава Иглика Касабова:

“За нашите деца в чужбина водещо се явява чуждото училище, съответно - първият им език е английски, немски или френски. Като втори език се явява българският, а като трети - езикът на страната, в която живеят. Друга част от децата са от смесени бракове между хървати и българи, съответно доминантен е хърватският език. Писането на кирилица е предизвикателство за тях и това общото помежду им. Това изисква търпение. Процесът е бавен, започва да се чете и да се пише гладко едва във втори или трети клас. И, всъщност, оттам започва големият спринт към прогимназиалния курс -  да наваксаме всичко, което сме изпуснали. Ние наблягаме много на желанието да се учи, на мотивацията. Загубим ли мотивацията у децата, и мотивацията на родителите намалява. Защото, българското училище е допълнителен ангажимент и за деца, и за родители”.  

Изучават ли се в клас исторически факти за българо-хърватските отношения, питаме още Иглика Касабова:

“Ние винаги правим паралели и това е неизбежно. Опитваме се да дадем една обща картина - какво е общото помежду ни, какви са допирните точки между различните славянски народи в исторически и съвременен контекст. Ние имаме много силна общност на малцинствата в Хърватия и организираме много общи дейности заедно. Всяка година през септември са Дните на малцинствата. И на това събитие се събира пъстра група от култури - сърби, македонци, унгарци, поляци, чехи, черногорци, босненци. Ние сме известни в Хърватия с фолклорните си носии и с храната, която с удоволствие приготвяме за нашите гости и приятели”.

Когато говорим за хърватите, напоследък те проявяват интерес към страната ни, като особено се вълнуват от фолклора и от туризма, казва ни Иглика:

"Аз самата бях поканена в Горноградската гимназия в Загруб по случай 1 март, за да да отбележим деня на мартеницата и да разкажа откъде идва и какво послание носи вплитането на белия и червения вълнен конец. Имаше голям интерес от гимназисти. Повече от 40 деца участваха в тази работилница. Сплитахме мартеници, интересуваха се, снимаха се и, всъщност, голяма част от тези деца се готвеха да заминат по програмата  “Еразъм” в българско училище...

... А в Горноградската гимназия, трябва да отбележим, имаме българска класна стая. След голямото земетресение преди няколко години в Загреб, българското правителство направи дарение на това училище. Самото то е свързано исторически с нас, българите. След Освобождението наши ученици и студенти са учили в Загреб като стипендианти на Йосиф Щросмайер. Той е инвестирал в тях, за да дойдат и да се учат в Загреб. Сред тях има много известни учени - физици, математици, метеоролози, хидролози. Надявам се, че тези исторически връзки ще подсилят и съвременните. Има интерес и към туризма в България - към Черноморието в летните месеци, към културното наследство на Пловдив, Велико Търново, София. За някои хървати сме странни и екзотични, но със сигурност сме им приятни, защото все пак сме славяни, имаме много общи навици, общ поглед към света. И да не забравяме, че имаме и все повече смесени бракове - между хървати и българи...