Доминика Монтеан - Панков: Да създаваш филми, означава да чакаш

На София филм фест, полската режисьорка Доминика Монтеан - Панков дойде с филма си "На кръстопът". Продукцията направи впечатление и с участието на обичания от българската публика актьор Ян Енглерт. Преди обаче да ми разкаже повече за тази история, пълна с тайни, Доминика се връща към първите си стъпки като режисьор.

"Спомням си първия момент, в който си помислих, че трябва да стана режисьор на филми. Помня го, защото доста дълго обмислях коя всъщност съм аз и с какво искам да се занимавам. Започнах с изучаване на специалност "Английска филология". Бях влюбена в американската литература. Бях привлечена първоначално не от образите, а от думите. Отне ми няколко години време, за да разбера, че това, което наистина искам да правя е да разказвам истории не толкова чрез думите, колкото чрез изображенията. По това време живеех в Лондон. Бях много млада и завършвах „Английска филология“. Не исках обаче да се завръщам в Полша като още една учителка по английски. Започнах работа като сервитьорка в бар. Заплащането беше добро, често посещавах кината. След като гледах филма на Гай Ричи "Пистолет, куфар и три смърдящи варела“ си помислих – добре, това е чудесно. Искам и аз да го правя – да разказвам различни истории чрез образите. Този филм ме вдъхнови."

В "На кръстопът" се запознаваме с 80-годишния главен герой Тадеуш, който се наслаждава на своя спокоен живот на пенсионер. Случва се обаче трагична автомобилна катастрофа, която вади на повърхността семейни тайни.

"Първата мисъл за тази история дойде, когато научих за един реален инцидент, който се случи в Полша. Но не във Варшава. По това време живеех в Краков. Също много познат, стар полски град. Този инцидент се случи на улицата, на която живеех. Не бях пряк свидетел, но прочетох за него във вестниците. Той бе свързан с двама души – младеж и възрастен. Те катастрофирали. Възрастният карал кола, а 24-годишният млад човек – мотор. Младежът умрял на място. Осъзнах, че това не е честно. Старият човек оцелял, а младият, който трябвало да живее – не. Дълго време мислех за случилото се. По това време търсех и теми за дебютния ми пълнометражен филм. Исках да създам история за семейство с различни проблеми. Хрумна ми, че това би било добро начало за моята история. Тя започва с инцидента, но филмът ми не е за катастрофата. Той е анализ на връзките в едно семейство. Между баща и син. Между съпруг и съпруга. Между дядо и внучка."

Възможно ли е една тайна да остане неразкрита? Доминика Монтеан е категорична:

"Не вярвам, че една тайна може да е скрита завинаги. С тази мисъл започнах да правя филма и на тези тайни го посветих. Дори и да са скрити много надълбоко, един ден или пък една нощ, ще избухнат и ще станат видими за всички."

Как любовта към литературата, помага на Доминика Монтеан – Панков да създава своите сюжети?

"Литературата ми помогна в много насоки. Книгите са ми помагали да преминавам през редица житейски трудности. Литературата е начин да погледнеш в човешката душа. Филмите правят същото. Работата на писателя, който се учи да създава героите си така, че да са реални за читателите, е много близка до писането на сценарий. Сценаристът също създава герои, които обаче трябва да оживеят на екрана. Зрителите трябва да повярват в тях. Ако не го направят, тогава филмът ще е провал."

За да следва мечтата да гледа историите си на голям екран, Доминика се завръща в Полша.

"Когато се завърнах от Лондон реших, че създаването на филми е онова, с което искам да се занимавам. Кандидатствах за подобна специалност в Полша и учих 4 години. След това започнах да правя документални филми. По-лесно е да събираш пари за една подобна продукция. Обожавам документалните филми, научавам много докато наблюдавам и изучавам определен обект. Затова обичам и да пътувам. Не използвам много интернет, не гледам новини. Предпочитам да отида на ново място, да седна някъде и да изучавам средата около себе си.

В Полша имаме един жанр наречен "театрален филм". Заснемаме постановки, които се играят на сцената. Страхотен жанр. Много харесвам този тип режисура. Правех подобни филми преди да създам пълнометражната продукция "На кръстопът"."

За най-големите предизвикателства пред Доминика Монтеан - Панков

Като режисьор и сценарист Доминика Монтеан - Панков обича да работи в различни продукции. Признава обаче, че пред всяка от тях стоят многобройни предизвикателства.

"Когато говорим за финансиране, най-трудно е да се направи пълнометражен филм. Трябва да имаш голям бюджет, а в същото време конкуренцията е много сериозна. Като режисьор бих казала, че харесвам да работя и в другите два жанра. Специални са, защото в другия край на снимачния процес винаги стои човешко същество. Независимо дали правиш документален филм или театрален. Или пък игрален. Винаги работиш с човешката душа. Независимо дали я създаваш или я срещаш за интервю. Това може да е трудна, но очарователна работа."

Главният герой в "На кръстопът" Тадеуш е поверен на популярния полски актьор Ян Енглерт. Той е познат в България с участието в екранизацията по романа на Димитър Димов "Осъдени души".

"От 20 години той не бе действащ актьор. Работеше като директор на театри и режисьор на постановки. Създаваше свои сюжети на театралната сцена, а и управляваше националния ни театър във Варшава. Повече от 20 години той не се бе появявал във филм. Героят, който създадох, много приличаше на него физически. Знаех, че той ще бъде чудесен в тази роля. Защото притежаваше енергията на главния ми герой. Слаб, не много висок, но много енергичен. Помислих за тази възможност и му я предложих. Той веднага се съгласи. Защото Ян навършваше 80 и прие това като, може би, последната му възможност за главна роля. Той е на екрана през целия филм."

А с Доминика Монтеан си говорим и за това, че в днешно време, гласовете на жените режисьори са все по-значими.

"Много оптимистичен е фактът, че все повече жени – режисьори са видими. Участват във фестивали и така нататък. Превръщат се във важни гласове за седмото изкуство. Участват в журита и печелят фестивали. Вървим в добра посока. Ако проследим филмовата история ще видим, че има дълги периоди от време, в които най-важни за киното са били режисьорите – мъже и много малко жени. Това се променя и е чудесно."

За пътуването на една история по света…

"Миналата седмица бях във Виена. Преди две седмици пък бях във Вилнюс. След по-малко от месец отивам в Париж. Днес съм в София. Различни хора, различни националности. Различни европейски градове. Това, което ме прави много щастлива е фактът, че всички зрители в публиката разбраха моя филм по един начин. Идват при мен с еднакви впечатления и ми разказват за своите връзки с бащите им. За връзките между бащите и майките им. Те са докоснати от историята ми и често идват при мен със сълзи в очи. Разказват ми личните си истории, сякаш сме едно голямо семейство. Не харесвам думата "универсален" – тя не означава нищо. В същото време обаче осъзнавам, че филмът ми докосва онези емоции, които всеки един от нас изживява.

Независимо дали си на 20, 60 или 80 години, какъвто е и моят герой, който си мисли, че вече е пенсиониран и всичко ще бъде наред, не, все още животът може да те постави в позиция на кръстопът. Героят ми трябва да избере правилния път. Не бива да си мислим, че с възрастта животът става по-лесен. Не е така. Животът винаги може да те изправи пред изпитание. Съществуват различни капани, които те очакват до самия край. Ако искаш да прекараш живота си достойно, трябва да си много внимателен през цялото време."

Какво обаче Доминика Монтеан би посъветвала един тепърва прохождащ режисьор и сценарист?

"Никога не бива да спира. Това е един труден път. За да подготвя филма си трябваше да събера пари, да пиша сценарий, отне ми 6 години. Много дълго време. По принцип, когато имаш сериозна работа, и си добър в нея високите оценки за труда ти идват много по-бързо. В киното трябва да чакаш дълго. Имаше моменти, в които си казвах – добре, може би никога няма да успея да направя този филм. Може би трябва да се откажа. Съветът ми е да продължава да следва мечтите си. Докато сам не се откажеш от тях, нищо не е свършило."

За възможностите, които полските режисьор и сценаристи получават в съвременното седмо изкуство

"По-лесно е днес, отколкото преди 20 години, например. Вече имаме Полския филмов институт - това е една институция, пред която можеш да кандидатстваш със сценария си. Ако той е добър, след като е анализиран от жури, ще получиш пари. Не целия бюджет, но голяма част от него. В същото време обаче има много кандидати, конкуренцията е огромна. Състезаваме се едни с други. Подготвях се 6 години, за да заснема своята история. Да създаваш филми, означава да чакаш."

Интервю на Иван Русланов с Доминика Монтеан - Панков за "Хоризонт".