В галерията в Казанлък няма напрежение между минало и съвремие

Директорът на Художествената галерия в Казанлък Пламен Петров говори в интервю за предаването "Нашият ден" за паметта, културното наследство, ролята на изкуството и трудността да различаваме истината в съвременния свят. По думите му, времето ще покаже какви следи ще оставят днешните усилия и културни събития, но е сигурно, че остават белезите от общуването между хората и срещите с изкуството.

Петров подчертава, че в музея няма напрежение между минало и съвремие, каквото често съществува в публичното пространство и политическия живот. Според него именно в музейната среда различни образи и епохи могат спокойно да съжителстват – "портрет на Георги Димитров със селянките на Антон Митов".

Той отбелязва, че съвременното изкуство, особено временните изложби в художествените галерии, все по-често поставя въпроси за тревожното настояще. По думите му настоящето неизбежно тревожи хората, защото чертае неясно бъдеще, а това поражда усещания за "смъртта на изкуството", на поезията, дори на човека. Петров припомня, че подобни прогнози съществуват отдавна – както за поезията, така и за литературата и книгата като физически обект, чиито край също е бил многократно предсказван с настъпването на дигиталната епоха.

В разговора беше засегната и темата за книгата "Между пустинята и живота" на Николай Райнов и разпространеното твърдение, че авторът е бил отлъчен от Българската православна църква. Петров заявява, че за подобно твърдение няма реални доказателства и че то по-скоро представлява митологема, създадена в периода на социалистическа България.

По думите му Художествената галерия в Казанлък се стреми да създава съдържание, което да проблематизира настоящето през опазваното културно наследство – близо 125 години история на българското изкуство, съхранявана във фондовете на галерията и продължаваща да се дописва и днес. Основната цел, според него, е да се създават разкази, които да коригират или да добавят нови нюанси към знанието за миналото.

Петров коментира още, че историята често бива използвана и манипулирана от политиците и "силните на деня", което води до налагане на погрешни или фалшифицирани представи. Той определя като един от големите проблеми на съвремието трудността да се ориентираме в истината и достоверността.

В този контекст директорът на галерията посочва, че ролята на културните институции е да помагат на публиката да се ориентира в процесите, които ще имат значение за бъдещето. Според него днес живеем в свят, "удавен в образи", в който информацията достига основно визуално и ако липсва образ, често се приема, че събитието не се е случило. Затова, смята той, ролята на художествената галерия е преди всичко "да разказва".

Като част от тази политика галерията организира пешеходни турове и събития. На 16 май в Казанлък предстои тур, посветен на разграничаването между митове и реални факти около модела в картината "Ахинора" на Иван Милев от 1925 година. На 27 май в София ще се проведе друг тур, свързан с творчеството на Иван Милев и с темата за архивното съхраняване на знанието за художника, както и с продължаващите фалшификации на негови произведения на пазара на изкуство.

Чуйте разговора на Люба Константинова с Пламен Петров в "Нашият ден".