"Илюзията за смисъл" – фотографията като съмнение и памет

Фотографията често е възприемана като свидетелство за реалността – като онова, което "е било". Но какво всъщност виждаме в един образ: самия свят или собствените си проекции върху него? Именно този въпрос стои в основата на фотокнигата и инсталацията "Илюзията за смисъл" на фотографа Свилен Начев, които ще бъдат представени на 7 май от 17.30 часа в Младежки център – Свищов.

Проектът е продължение на едноименната фотографска серия, донесла на автора международно признание от платформи като LensCulture, Gomma Grant и Eyeshot. Но отвъд отличията "Илюзията за смисъл" поставя по-важен въпрос – възможно ли е фотографията изобщо да бъде обективна и дали смисълът не възниква едва в погледа на зрителя.

"Фотографията ни показва реалността, такава каквато е, но дали това е наистина реалността", пита Свилен Начев в "Артефир". За него всеки кадър е рамкирана и неизбежно субективна версия на света. Именно затова фотографът не търси еднозначен разказ, а пространство за съмнение и интерпретация.

Книгата включва 57 фотографии, които авторът определя като "визуална поема". Не всички изображения са еднакво силни, някои са "свързващи звена", но заедно изграждат общо преживяване, което зрителят трябва сам да разгадае.

"Всеки вижда това, което знае", казва Начев, като превръща съзерцанието в акт на лична памет и вътрешно разчитане.

Особеното в серията е и работата със светлината. Кадрите са цветни, но сякаш почти лишени от цвят – доминирани от черното и бялото. Това не е резултат от дигитална обработка, а от конкретния момент на заснемане. Така фотографът търси своеобразна среща между цветната и черно-бялата фотография – образи, в които цветът присъства, но не е необходим.

Инсталацията към проекта разширява тази идея. На всяко представяне авторът показва различна фотография и оставя зрителите сами да напишат какво виждат в нея. Без предварително обяснение, без зададен прочит. Така публиката не остава просто наблюдател, а се превръща в съавтор на смисъла.

В този жест има и нещо симптоматично за съвременния свят – време, в което всеки снима, публикува и непрекъснато произвежда образи.

"Всеки е автор", посочва Свилен Начев, но остава въпросът за това какво правим с тази визуална свръхнаситеност и възможно ли е фотографията все още да ни разтърсва.

Според него именно личната фотография е онова, което все още има силата да ни върне към самите нас. В свят, пренаситен с изображения, смисълът сякаш се появява не в зрелищното, а в интимното и трудно обяснимото.

След представянето в Свищов "Илюзията за смисъл" ще бъде показана и на 12 май в НЧ "Развитие", а на 13 юни – в Русе. Очакват се и следващи срещи с публиката, включително в София.

Целия разговор на Таня Димова със Свилен Начев чуйте в звуковия файл.