Как Япония охлажда градовете си и може ли това да се случи в България?

"Темата за охлаждането на градовете е част от поредицата добри примери от Япония, която представя реални и работещи решения за справяне с климатичните промени. Фокусът е върху иновативни и доказани практики. Това е една от практиките в Япония, които могат да бъдат адаптирани към български условия и да подпомагат развитието на по-устойчиви градове".

Това коментира пред БНР Лидия Витанова, доктор по климатология и инженер-еколог, изследовател в GATE институт, директор и основател на японската неправителствена организация KyoLink, част от авторския екип на Климатека.

В предаването "Хоризонт до обед" тя разясни какво точно правят японците, така че да охладят градовете си:

"Те са разработили система за мъгла с технологични решения за охлаждане. Това е суха мъгла, която е заместител на охлаждащия ефект на растения чрез транспирация. Това може да бъде количество разпръсквана вода, която е оптимизирана и да съответства на естественото изпарение от дърветата. Подобни примери има в Токио, Осака, Киото, които използват рециклирана вода, което прави решенията по-устойчиви".

По думите ѝ системата може да се прилага в натоварени градски зони. В Япония тя вече е разпространена в открити пространства с голям поток от хора и силно слънчево греене.

"Това могат да бъдат площади, търговски улици, спирки, зони около обществени сгради. В подобни пространства ефектът от подобна мярка е най-осезаем", обясни Витанова, като добави, че в Япония се прилага през лятото при температури над 35 градуса.

"Тези системи са приложими и се използват в най-топлите дни. За Япония това е юли, август и септември. Те могат да смъкнат температурата с около 2-3 градуса. Но то е не само до градуси, но и до усещането на хората, които са около системите. Ефектът е освен смъкване на температурата, но и по-комфортно усещане от страна на жителите".

Важно е тези решения да бъдат интегрирани навременно и координирано, подчерта още специалистът. По думите ѝ дългосрочно е много важно и е хубаво да се локализират.

Според нея научната експертиза може да предоставя данни или карти, в които да се вижда къде има рискови зони - топли вълни, засушавания. Въз основа на подобна информация от такива карти ние подпомагаме взимането на мерки и политики, посочи тя.

"От тук може да се започне - база данни с карти, в които да се проследи рискът от затопляния".

Според нея за София, Пловдив, Варна и други големи градове би било добре да се използват такива мерки:

"Разговаряме със Столична община. Има заложен план за действие за устойчива енергия на климат. Работим да идентифицираме рискови зони и след това да мислим за бъдещи мерки".

Цялото интервю на Юлияна Корнажева с Лидия Витанова в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.