Атанас Капралов: Езикът е нашето ДНК

С изложбата "Слово и памет" Национален литературен музей отбелязва своята 50-годишнина. Поводът събра в рубриката "Вдъхновяващи" на БНР директора на музея Атанас Капралов и заместник-директора Соня Кирицова.

Часове преди откриването на експозицията в Галерия "Средец" към Министерството на културата, двамата разказаха за смисъла на изложбата, за състоянието на литературното наследство у нас и за предизвикателствата пред музея.

"Искаме през цялата година да се случват събития, които да ни връщат към началото – 1976 година, когато са поставени основите на музея", каза Атанас Капралов.

По думите му изложбата е опит не само да бъде проследена историята на институцията, но и да бъдат показани духовните ценности, които музеят съхранява:

"Да покажем богатството, с което разполага България – нейните духовни ценности, върху които се крепят не само миналото и настоящето ни, но и бъдещето ни."

Соня Кирицова подчерта, че експозицията е изградена около идеята за паметта и словото като основа на българската култура.

"Това, което ни вдъхнови, е огромната обич към писателя и към словото. Националният литературен музей продължава със същата сила и вдъхновение да пази паметта на българските писатели."

Изложбата представя ценни експонати от фондовете на музея и от къщите-музеи към него.

Сред акцентите е прочутата Цариградска или Славейкова библия от 1871 година, свързана с Петко Рачов Славейков.

"Това е изключително важен експонат. Той поставя край на споровете кое наречие да бъде в основата на съвременния български език“, отбеляза Кирицова.

В разговора бе поставен и въпросът за липсата на собствена експозиционна сграда на Националния литературен музей. Според Капралов институцията вече половин век съхранява огромно културно богатство, без да разполага с постоянна централна експозиция.

"НЛМ вече 50 години няма своя сграда, няма експозиционна площ. Имаме нужда от място, където да разгърнем цялостен разказ за българската литература – от Възраждането до днес.“

Той изрази надежда, че с подкрепата на държавата този въпрос ще намери решение.

Двамата гости коментираха и бъдещето на музея в условията на дигитализация и развитие на изкуствения интелект. Кирицова разкри, че вече съществуват предложения за създаване на интерактивни образи на български класици като Пейо Яворов и Иван Вазов, които да "разговарят" с посетителите.

"Обмисляме подобни идеи, но все още не сме сигурни, че това е бъдещият път на развитие. Ние сме консервативна институция и трябва да пазим автентичността на езика", каза тя.

Според Атанас Капралов българската класика трябва да остане неизменна част от образованието.

"Класиката е тази, върху която трябва да стъпваме. Без тази база не можем да градим бъдещето."

Изложбата „Слово и памет“ може да бъде разгледана в Галерия „Средец“ в София. Тя е част от поредицата инициативи, с които Националният литературен музей отбелязва своята 50-годишнина.

Откриването е днес от 17 часа.

Още в интервюто на Гергана Хрисчева с Атанас Капралов и Соня Кирицова в рубриката на БНР "Вдъхновяващи".