Енергийната обсада на Европейския съюз

Военното напрежение в Близкия изток, кулминирало в затварянето на Ормузкия проток, предизвика верижна реакция в глобалната икономика, чийто епицентър се оказа енергийно зависимият Европейски съюз. Протокът, през който преминават около една пета от световните доставки на петрол и значителен обем от втечнения природен газ, се превърна в инструмент за геополитически натиск, поставяйки държавите членки на ЕС пред безпрецедентна криза на доставките и разходите. Подновените сблъсъци между американските военноморски сили и иранските военни в протока разсеяха първоначалния оптимизъм за бързо възстановяване на търговското корабоплаване. Доставките от Катар, Кувейт и Ирак са блокирани или пренасочени по заобиколни, значително по-скъпи маршрути. Около 1500 кораба и техните екипажи остават блокирани в Персийския залив, което според Международната морска организация създава хуманитарна и логистична криза с глобален мащаб. За най-голямото изпитание пред Европейския съюз след руската инвазия в Украйна Силвия Петрова разговаря с Александър Рот - анализатор в брюкселския институт "Брюгел", специалист по енергийната и климатичната политика на ЕС.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че за първите 44 дни от конфликта сметката на ЕС за внос на изкопаеми горива се е увеличила с над 22 милиарда евро, без това да е довело до увеличаване на реално внесените количества енергия. Към началото на май разходите вече надхвърлят 25 милиарда евро, което представлява огромен отлив на капитал от европейската икономика към производителите на петрол и газ.

Европейският комисар по икономиката Валдис Домбровскис предупреди, че съюзът е изправен пред "стагфлационен шок" - сценарий, при който икономическият растеж се забавя драстично, докато инфлацията продължава да се покачва, подхранвана от високите енергийни разходи. Този феномен засяга всеки аспект от живота на гражданите - от цените на бензиностанциите до сметките в супермаркетите и разходите за отопление.

Цените на суровия петрол остават нестабилни, реагирайки на всяко изявление от Вашингтон или Техеран. Докато надеждите за мирно споразумение чрез посредничеството на Пакистан временно свалиха цените в края на април, подновяването на огъня в началото на май отново ги изтласка нагоре.

Какви фискални механизми трябва да приложат европейските правителства, за да защитят индустрията и потребителите, без да предизвикват по-дълбока дългова криза?

"Това наистина е важен въпрос. Смятам, че най-важният отговор, който европейските правителства трябва да дадат на тази енергийна криза, е прилагането на предимно целенасочени мерки. Това означава, че те не трябва да изпращат средства на абсолютно всички, а наистина да се съсредоточат върху уязвимите домакинства и евентуално върху специфични индустрии. Най-важното е да не се опитват да подтискат цените изкуствено, а по-скоро да помагат на домакинствата директно. Изключително важно е цените да се запазят пазарни, защото по този начин ценовият сигнал остава и все още има стимул за намаляване на потреблението."

Председателят на Европейския съвет Антониу Коща подчерта, че ускоряването на енергийния преход е единственият начин за намаляване на зависимостите и гарантиране на дългосрочна сигурност. В рамките на преговорите за следващия многогодишен бюджет енергийната сигурност е изведена като абсолютен приоритет, наред с отбраната и конкурентоспособността.

Някои твърдят, че енергийната несигурност ускорява прехода към възобновяеми източници, докато други смятат, че тя налага завръщане към въглищата и ядрената енергия.

Ще бъде ли тази блокада катализатор или пречка за Европейската зелена сделка?

"Възможно е да се наблюдават и двете тенденции, но в дългосрочен план вярвам, че това е по-скоро катализатор. В краткосрочен план може да видим по-широка употреба на въглища например. Чуват се и гласове, които призовават за по-голямо вътрешно производство на петрол или газ. Но ако погледнем готовността на зелените технологии - особено вятърната, слънчевата енергия, а сега и батериите - мисля, че Европейският съюз се намира в много добра позиция ефективно да намали използването на петрол и газ след края на тази енергийна криза. Важно е обаче политиците да подпомагат тази тенденция, а не да се опитват да я блокират."

Европа внася само около 10% от своя втечнен природен газ директно от Персийския залив. Въпреки това цените скочиха драстично. Можете ли да обясните механизма, по който една толкова далечна блокада оказва толкова сериозно икономическо въздействие върху европейските домакинства и индустрии?

"Ефектът е директен. Петролът и втечненият природен газ са продукти, които се търгуват на световно ниво. Това означава, че ако глобалното предлагане на тези продукти бъде намалено - а точно това се случи в резултат на затварянето на Ормузкия проток - тогава виждаме по-високи цени. В този момент не е от значение точно колко петрол и газ внасяме конкретно от тези пазари. Освен това в момента Европа купува много втечнен природен газ на спотовия пазар, което означава покупки в много краткосрочен план без дългосрочни договори. Но дори и дългосрочните договори, които имаме (например с Норвегия), също се ценообразуват спрямо тези глобални пазари. Така че европейският внос на изкопаеми горива е изложен на този ценови риск, независимо колко реално внасяме от конкретния регион."

Един от най-критичните аспекти на настоящата криза е заплахата за авиационния сектор. Цените на авиационното гориво се удвоиха от началото на конфликта, а експерти предупреждават, че на Европа ѝ остават запаси само за пет до седем седмици, което застрашава летните пътувания и товарните превози. Колко сериозна е непосредствената заплаха от въвеждане на режим за дизела и керосина и какви планове за извънредни ситуации се обсъждат?

"Това е отличен въпрос, на който за съжаление е трудно да се отговори, тъй като ни липсват достатъчно данни. Ситуацията изглежда сложна. Международната агенция по енергетика предупреждава за недостиг на авиационно гориво, което влиза в пряк разрез с твърденията на Европейската комисия. Преди няколко седмици имаше противоречиви изявления в един и същи ден - едните казваха, че сме изправени пред дефицит, а Комисията твърдеше, че няма никакъв риск. Проблемът за нас, анализаторите и външните изследователи, е трудността да оценим реалната ситуация. Вярно е, че цените на керосина се повишиха рязко. Вярно е също, че ЕС внася значително количество авиационно гориво от региона на Персийски залив, което сега е спряно. От друга страна, ЕС все още произвежда голяма част от нуждите си сам. Трудно е да се каже колко тежка би била кризата. Вероятно ще има недостиг, но трябва да уточним какво означава това - може просто да се стигне до отмяна на някои полети, защото самите авиокомпании ще решат, че оперирането им вече не е икономически изгодно."

В Евросъюза се планират мащабни кампании за намаляване на потреблението, ускорено саниране на сгради и оптимизация на индустриалните процеси. Комисарят по енергетиката Дан Йоргенсен обаче предупреди, че ако блокадата продължи, може да се стигне до административно разпределение на горива, по-специално на керосин за авиацията. Докато Брюксел задава общата рамка, изпълнението на мерките и политическата реакция се различават значително в отделните столици.

Кои спешни мерки трябва да приоритезира ЕС в момента и има ли достатъчно политическо единство между държавите членки за съвместни действия?

"В краткосрочен план Европейският съюз не може да направи много, тъй като има ограничени компетенции в тази сфера. Това, което може да направи, е да координира действията между държавите членки. Смятам, че това е изключително важна задача. Виждам две ключови мерки: улесняване на диалога за текущата криза и насърчаване на държавите да пестят енергия максимално. Когато става въпрос за газ, е важно да се гарантира, че газохранилищата са достатъчно запълнени за зимата. Държавите членки трябва да седнат заедно възможно най-рано, за да обсъдят планове за извънредни ситуации, така че да действат единно, а не едни срещу други."

Европейските надежди за смекчаване на кризата чрез използване на тръбопроводи, заобикалящи протока, се сблъскаха със суровата инженерна и политическа реалност. Въпреки че държави като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства инвестираха десетилетия в подобни проекти, техният капацитет остава крайно недостатъчен за компенсиране на пълната загуба на трафика през Ормуз.

Как геополитическата динамика променя веригите за доставки в момента? Например, пише се за нарастващото значение на тръбопровода между Азербайджан и Италия или как Русия и Китай биха могли да спечелят от хаоса. Кои са печелившите и губещите?

"Това е труден въпрос, насочен към бъдещето. Бих разграничил краткосрочния от дългосрочния план. В краткосрочен план страните износителки на изкопаеми горива, които не са засегнати от ситуацията в Ормузкия проток, очевидно са печеливши. Русия е една от тях. Но има и държави като Канада и Норвегия, които внезапно продават горивата си на много по-високи цени и реализират огромни приходи. За тях това е добре. Региони като Европейския съюз са губещи, тъй като внасяме много и плащаме скъпо. Дори Китай, който внася много горива, трябваше да прави вътрешни корекции за намаляване на търсенето, така че в краткорсрочен план и те не са печеливши. В дългосрочен план обаче смятам, че изкопаемите горива като енергиен източник загубиха своята репутация. Това е втората голяма енергийна криза в рамките на пет години и отново тя е криза на изкопаемите горива, породена от геополитическа нестабилност. Това ще подейства като катализатор за прехода към други източници. В този смисъл това ще навреди на всички страни износителки на изкопаеми горива. Държави като Китай, които в момента изнасят масово зелени технологии (соларни панели, решения за съхранение), всъщност биха могли да спечелят. Но бих казал, че и Европейският съюз, ако прегърне този преход, може в крайна сметка да излезе победител - от една страна, като намали енергийната си зависимост, и от друга, като превърне това във възможност за бизнеса, тъй като разполага със силни компании, доставящи зелени технологии на световния пазар."

Реакцията на Европейския съюз на кризата в Ормузкия проток демонстрира сложния баланс между общата институционална воля и националните интереси. Докато инструментариумът на Брюксел предоставя необходимите правни средства за подкрепа, реалното справяне с кризата зависи от способността на държавите членки да провеждат ефективни политики на национално ниво. Глобалната несигурност обаче остава, а цената на този преход ще бъде плащана от европейските граждани през следващите години.