За делото на Кирил и Методий в деня на църковния им празник

На 11 май, когато православната църква почита светите братя Кирил и Методий, в ефира на "Нашият ден" гостува Десислава Найденова – преподавател и изследовател в Кирило-Методиевския научен център при Българската академия на науките. Тя говори за историческото значение на делото на светите братя, за ролята на България в развитието на славянската писменост и за мястото на Кирило-Методиевската традиция в съвременна Европа.

По думите на Найденова, трудно може да се каже защо именно 11 май е избран за ден на общата прослава на Кирил и Методий. Тя обясни, че още в края на IX и началото на X век започва утвърждаването на празника, а по-късно, след календарната реформа от 1916 година, датата се измества на 24 май. След 1944 година постепенно се оформя разделението между църковното и светското честване.

Според нея делото на Кирил и Методий има огромно значение за Средновековието, защото създаването на славянската писменост се превръща в символ на политическа независимост и самостоятелност. Найденова подчерта, че създаването на азбука винаги е било възприемано като особено значим акт, а в случая със славянската писменост то поставя славяните редом до големите държави на епохата.

По темата за произхода на светите братя тя отбеляза, че за Средновековието не може да се говори за етническа принадлежност в съвременния смисъл. Изворите посочват, че Кирил и Методий са родени в Солун, в рамките на Византийската империя. Найденова обърна внимание, че текстове от XI–XII век вече ги определят като учители на българите, което според нея е свързано с търсенето на символи на местна идентичност след падането на България под византийска власт.

Десислава Найденова подчерта, че азбуката, създадена от Кирил и Методий, е глаголицата, а кирилицата се появява по-късно през IX век. Тя отбеляза, че двете азбуки са съществували паралелно дълго време и че глаголицата не бива да бъде пренебрегвана като част от българското културно наследство.

По думите ѝ, Кирило-Методиевото дело днес е символ не само на славянството, но и на обединена Европа. Тя припомни, че културният маршрут "Свети Кирил и Методий" е част от културните маршрути на Съвета на Европа и в него участват различни европейски държави, сред които България, Чехия, Словакия, Полша, Италия и Република Северна Македония.

В края на разговора Найденова съобщи, че в централната сграда на БАН се открива изложба, посветена на Климент Охридски. Тя ще представи живота и творчеството му и ще остане отворена до празниците около 24 май.

Чуйте разговора на Милена Воденичарова с Десислава Найденова в "Нашият ден".