Емил Димитров за успеха на "Моя страна" и френската публика

 

В предаването Terra Култура прозвучаха архивни записи от Златния фонд на Българското национално радио с Емил Димитров. Поводът да бъде припомнен днес е концерт-спектакълът "Ако си дал", на 13 май в Плевен по повод 85 години от рождението на изпълнителя. Водещата отбеляза, че заради големия интерес и желанието на стотици плевенчани да присъстват на събитието, то се организира на открито на площад "Възраждане". Тя припомни още, че Емил Димитров остава име, което и днес продължава да привлича хора от различни поколения. В предаването беше отбелязано и че песента "Моя страна, моя България" през 1971 година е била една от най-популярните песни не само у нас, а и в много други страни.

В архивното интервю Емил Димитров разказва, че първото му слушане на собствения му глас е било с песента "Арлекино", записана в грамофонната фирма "Мелодия". Той споделя, че е щастлив, че песни като "Моряшко сбогом", "Моя страна", "Джулия", "Арлекино", "Само тази нощ", "Клаудия" и "Без любов" са били изпълнявани, аранжирани и записвани от различни оркестри и изпълнители, сред които Пол Мориа, Раймонд Льофевр, Алла Пугачова, Тони Кристи, Шарл Азнавур и Николета.

По повод успеха му сред френската публика Емил Димитров казва, че във Франция е записал "Моя страна", "Писмо до мама", "Кажи ми защо", "Пейте с мен приятели" и "Джулия". Според него неговият стил вероятно е допаднал на френските слушатели.

В друг откъс от интервю, записан за Българското национално радио на 29 декември 1970 година, Емил Димитров говори за връзката си с публиката. Той определя контакта с хората като вдъхновение и съпреживяване и казва, че реакциите на публиката са истински духовен барометър. Според него една препълнена зала не е достатъчна, ако артистът не успее да накара хората активно да изживяват неговите вълнения.

Той си спомня случай от концерт във Волгоград, който никога не е забравил. След изпълнението на песента "Един баща се върна от война" в залата настъпила пълна тишина. Вместо очакваните аплодисменти към сцената тръгнал мъж, който се изкачил бавно до микрофона. Емил Димитров разказва, че тогава видял празните ръкави на сакото му – човекът бил изгубил ръцете си във войната. С развълнуван глас той казал на конферансието Васил Андреев: "Прегърнете Емил, защото аз не мога". Певецът признава, че не е успял да сдържи сълзите си и след този момент не е могъл да продължи концерта.

Слушайте!