Ескалация в Украйна, затишие в Ормузкия проток и още акценти от седмицата

 

Няколко не много свързани думи, подхвърлени от руския лидер докато гълчеше западния глобалистки елит миналата събота, се превърнаха в заглавия, обиколили света и коментирани многократно през следващите дни:

 

"Те обещаха подкрепа и след това започнаха да захранват противопоставянето с Русия и така е и до днес. Мисля, че това върви към края си, но все пак си е сериозна работа."

 

Владимир Путин допусна, че ще се срещне един ден с Володимир Зеленски извън неприемливата за украинския лидер Москва, но с друго важно условие:

 

"Среща в трета страна също е възможна, но само когато са постигнати окончателни договорености за мирен договор, разчетен на дългосрочна историческа перспектива, така че да бъде подписано, каквото има за подписване. Но това трябва да е последната точка."

 

Показа се открит и за преговори с Европа и дори предложи посредник:

 

"Аз лично бих предпочел бившия канцлер на Федерална република Германия, господин Шрьодер. Но като цяло нека европейците изберат лидер, на когото се доверяват, стига да не е наговорил гадости за нас."

 

Путин каза всичко това часове след набързо претупания Деветомайски парад на Червения площад, преминал за първи път от много години без импозантни колони от танкове и ракети, поради опасенията от украинските дронове. И без опит на украинците да попречат, благодарение на личната намеса на Доналд Тръмп и договореното по негово настояване 3-дневно примирие.

 

Всъщност, "примирие" е силно казано. В неделя вечерта Володимир Зеленски обобщи:

 

"Хубаво е, че поне досега няма масирани атаки - нито ракетни удари, нито авиационни. Но в районите и общините край фронта няма никакво спокойствие. Руснаците продължават атаките си по онези направления, които са ключови за тях. Вчера и днес вече имаше 150 такива щурмови дейности, повече от сто обстрела и почти 10 хиляди удара с дронове-камикадзе."

 

Съдейки по информацията от открити източници, военните наблюдатели разграничиха три отделни сражения - резултат от усилията на руската армия да овладее напълно Донбас и отпора на украинците на подстъпите към Словянск, при Константиновка и Гришине. Продължава и сражението край Гуляйполе, западно от Запорожие.

 

"Владимир Путин пак говори, че войната му срещу Украйна върви към края си. Това поражда въпроса щом ѝ се вижда краят, не може ли просто да спре войната? Той обаче, както винаги, поставя и условия. Надявам се да греша, но това е поредната заблуда и част от хибридната му война,"

 

констатира германският министър на отбраната Борис Писториус, който посети Киев в понеделник. Зеленски допусна, че поне ударите по енергийната инфраструктура могат да бъдат прекратени двустранно и след изтичането на т.нар. "примирие" в нощта на понеделник срещу вторник.

 

"Що се отнася до нашите далекобойни "санкции", вчера и днес Украйна се въздържаше от далекобойни действия в съответствие с отсъствието на масирани атаки от Русия. Занапред ще действаме също така огледално. И ако руснаците решат да се върнат към пълномащабната война, нашите "санкции" ще последват незабавно и осезаемо. При това разстоянието има вече все по-малко значение. Вече го показахме с далечината на нашите удари."

 

Руснаците едва дочакаха да мине полунощ във вторник и подновиха бомбардировките. Украйна последва примера им. Пострадаха рафинерии и терминали в Ярославъл, Таман, Астрахан. Дроновете достигнаха Урал:

 

"В частност, по района на Оренбург - на повече от 1 500 километра от Украйна - по обекти на руската газова промишленост. Предложихме спиране на стрелбата. За жалост, след относително затишие в продължение на три дни отново започнаха удари с шахеди и авиобомби. Активността на фронта остава висока. Затова и отговаряме."

 

В сряда Русия поде една от най-масираните и мащабни въздушни атаки от началото на войната. До края на деня изстреля 892 далекобойни дрона, главно по Западна Украйна - Ивано-Франкивск, Жовква, Ривне, Ужгород. Поразени бяха железопътна и енергийна инфраструктура, пристанища и жилищни сгради. С настъпването на нощта последваха още 675 дрона и 56 крилати и балистични ракети, този път срещу столицата Киев. Една от тези ракети, модел Х-101, се заби в 9-етажна жилищна сграда:

 

"Хора имаше там! Деца имаше! Какво е станало с тях? Трябва да разберете, цялата сграда пропадна. ... Чух как нещо прелетя, после изведнъж ужасен шум и цялата ни къща подскочи и се разтресе. ... Видях удара със собствените си очи. Щом погледнах, видях между тези две сгради дупка, дето я нямаше преди това. Преди имаше сграда между тях."

 

Равносметката стана ясна при приключването на спасителните дейности в петък сутринта - жертвите на руската атака по Киев са 24, от тях 3 деца и 21 възрастни. Ранените бяха близо 50. Използваната за престъплението ракета е произведена миналия месец с компоненти, внесени в Русия въпреки западните санкции.

 

Сред най-масираните руски атаки бе тази по областта Закарпатие - родина на 150 хиляди етнически унгарци. Новото правителство на Унгария начело с Петер Модяр заклейми бомбардировката на Ужгород и показа, че е далеч от русофилските настроения на доскорошния премиер Виктор Орбан.

 

Владимир Путин държеше да изтъкне, че разполага с далеч по-мощни оръжия от тези, които използва против Украйна. Във вторник Кремъл разпространи видео с доклада на началника на стратегическите ракетни войски с информация за успешното изпитание на междуконтиненталната балистична ракета "Сармат" и плановете първите подразделения с това оръжие да бъдат развърнати в бойна готовност до края на годината:

 

"Общата мощност на бойния заряд превишава повече от четири пъти мощността на най-мощния западен аналог. Ракетата Сармат" може да се движи не само по балистична, но и по суборбитална траектория, което позволява обсег на действие от 35 хиляди километра и възможност да преодолее всички съществуващи и перспективни системи за противоракетна отбрана."

 

Европа не бе видимо впечатлена. На предложението за преговори чрез посредничеството бившия германски канцлер и сътрудник на "Газпром" Герхард Шрьодер върховният представител на Евросъюза Кая Калас отговори още в понеделник: Путин иска да преговаря сам със себе си.

 

"Ако дадем правото на Русия да назначава преговарящ от наше име, това не би било много мъдро. Освен това, Герхард Шрьодер беше лобист на високо ниво за руски държавни компании. Така че е ясно защо Путин иска той да е човекът - защото ще седи от двете страни на масата."

 

Следващият, 21-ви европейски пакет от санкции срещу Руската федерация ще бъде фокусиран върху военнопромишления ѝ комплекс, информира Калас след съвещанието на външните министри в началото на седмицата.

 

Руското правителство понижи рязко прогнозирания растеж на икономиката - от 1,3 на 0,4 на сто от БВП за тази година. Влошените изгледи властите обясниха не с войната срещу Украйна, нито със западните санкции, а с "цикличността" на икономиката. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков се позова и на последиците от войната в Ормузкия проток:

 

"Правителството предприема необходимите мерки, за да поддържа стабилността на икономиката. Тя няма как да бъде застрахована напълно срещу волатилността, която виждаме на международните пазари. Това няма как да не се отразява негативно на практически всички страни по света."

 

Блокирането на Персийския залив определено помага на Москва в продажбите на втечнен природен газ за Европа. През първите четири месеца на тази година те са се повишили - като количество - с повече от 16 процента спрямо същия период на 2025-та, констатира през седмицата базираният в Охайо Институт за енергийна икономика и финансов анализ.

 

 

В развоя на близкоизточната криза през изтеклата седмица не настъпи съществена промяна. Основният резултат от израелско-американската атака срещу Иран от 28 февруари остана непроменен. Техеран затвърди фактическия си контрол върху Ормузкия проток - една от най-важните артерии на глобалната търговия с петрол, природен газ и изкуствени торове. За цялата минала седмица през протока преминаха не стотици, както обикновено, а едва три товарни кораба. В неделя това стори танкер с втечнен природен газ от Катар - първият за последните десет седмици. Стори го по специална договореност с иранските военни, за да помогне за добросъседските отношения на Иран със закъсалия за енергия съседен Пакистан. На същия ден други два кораба на не така приятелски настроени към Техеран страни бяха ударени от дронове близо до Ормуз и край катарския бряг, сякаш за да се гарантира, че бъдещите премии за застрахователите да останат високи.

 

Икономическите последствия от това статукво бере целият свят. Израел е не толкова засегнат. Неговият министър-председател продължи да лобира за премахване на иранската ядрена програма и разоръжаване на Иран и съюзниците му и да се държи така, сякаш сухопътно нашествие е все още възможно:

 

"Все още остава ядрен материал - обогатен уран, който трябва да бъде изнесен от Иран. Остават съоръжения за обогатяване, които трябва да бъдат демонтирани. Остават групировки, които Иран подкрепя, и балистични ракети, които иранците искат да произвеждат. Ние отслабихме много от тези възможности на иранците, но всички тези проблеми остават и имаме работа за довършване," каза Бенямин Нетаняху пред Си Би Ес в неделя.

 

Същия ден САЩ получиха чрез Пакистан иранския отговор на предложението за нормализация на трафика през Ормузкия проток. Тръмп не стори нищо, за да прикрие нервите си. Той обвини иранците, че са се отметнали от обещанието да предадат обогатения си уран. На въпрос държи ли се примирието, отговори:

 

"Невероятно крехко е. Точно сега е най-крехко, след като прочетох този боклук, който ни изпратиха. Дори не го дочетох. Казаха ми, че ще си загубя времето да го чета. Няма как да стане по-крехко. На изкуствено дишане е."

 

Очаквано след подобно изказване в понеделник сутринта цената на петрола скочи рязко нагоре. Барелът "Брент" надхвърли 103 долара. Ден по-късно надвиши 107 долара, следван плътно от американския сорт WTI. Американските износители на суров петрол и природен газ сигурно са повече от доволни от тази ситуация.

 

Също така очаквано в Техеран не бяха никак стреснати от гнева на американския президент. Говорителят на иранското външно ведомство Исмаил Багеи не видя нищо "глупаво" в претенциите, които страната му предявява пред САЩ:

 

"Не сме искали никакви отстъпки. Единственото, за което работим, са легитимните права на Иран. Преценете сами дали иранските искания са прекомерни: Иран иска прекратяване на войната в региона; иска прекратяване на морското пиратство - т.нар. морска блокада; деблокиране на средствата на иранския народ, несправедливо замразени в чужди банки заради натиска от Съединените щати. Е, нима тези искания са неразумни?"

 

Искането за прекратяване на бойните действия в региона е съвсем резонно на фона на продължаващите израелски бомбардировки в Ливан. Близо 400 души са убити там от т.нар. примирие между Израел и Хизбула от 17 април. Само тази седмица загинаха десетки ливанци от Тир, Сайда и други селища. Израелската армия продължава методично да руши селищата в окупираната зона в южната част на страната - повече от 5 000 жилища там вече са сринати, задълбочавайки бежанската криза.

 

Иранските претенции срещу т.нар. пиратство на САЩ изглежда по-любопитно на фона на последните събития в Оманския залив. В сряда там бе потопен индийски търговски кораб. Ден по-късно друг бе отвлечен от териториалните води на ОАЕ и отправен от неизвестните си похитители към иранското крайбрежие. (Преди да бъдат нападнати, и двата съда трябваше да акостират в Емирствата, които - както разкри тази седмица "Уол Стрийт Джърнъл" - са се включили пряко в бойните действия срещу Иран в началото на април.)

 

Самочувствието на Техеран да предявява претенции към Тръмп е съвсем подплатено ако се вярва на публикация на "Ню Йорк Таймс". Вестникът разкри тази седмица оценката на американското разузнаване, че след повече от месец безпрецедентни бомбардировки и милиардите долари, похабени от Пентагона, за да сломи военния му потенциал, Иран запазва непокътнати 70 % от ракетните си запаси и пусковите си установки и продължава да поддържа поне 30 укрепени ракетни поста по протежение на Протока.

Морската блокада, установена от САЩ над иранските пристанища в Персийския и Оманския залив, също не работи:

 

"Иран разполага все още със сигурни доставки, включително на хранителни продукти, през Каспийския и Централноазиатския регион, защото и Китай му помага значително ... Руската федерация също участва в подпомагането и съм сигурен, че Иран може да удържи тази блокада поне още няколко месеца," коментира в предаването "Събота 150" Руслан Трад от Атлантически съвет.

Въпреки всичко това президентът на САЩ не бе готов да си признае, че отново великата Америка се нуждае от помощ:

 

"Не, не мисля, че се нуждаем от каквато и да било помощ за Иран. Ще спечелим по единия или по другия начин - или с мир, или иначе," заяви Доналд Тръмп в сряда, малко преди да отлети за Пекин. Дори и Си Цзинпин трудно би могъл да помогне на Тръмп. Иранската му авантюра вече набира размерите на ковид пандемията заради последствията, които американските домакинства берат все по-скъпо. Във вторник Департаментът по труда изнесе априлската статистика за потребителските цени, а в сряда - за цените на производителите в САЩ. Инфлацията на цените на дребно (+3,8 % на годишна основа) се оказа най-високата от 3 години. Цените на едро са се ускорили с 6-процентов скок на годишна основа - най-високия от декември 2022. Основен двигател на инфлацията е поскъпването на бензина.  Но Иранската блокада влияе далеч не само на горивата: расте напрежението над снабдителните вериги на изкуствени торове, алуминий и ред потребителски стоки.

 

За всичко това да му мисли Кевин Уорш. Новият управител на Федералния резерв бе утвърден от Сената в сряда. Подобно на предшественика си Джером Пауъл, той ще трябва да се справя не само с инфлацията, но и с натиска на номиниралия го президент за намаляване на лихвите. Демократите в Конгреса, а и някои републиканци, не крият притеснението си, че чрез новия човек начело на Федералния резерв Тръмп вече ще контролира монетарната политика на най-мощната в света национална банка. По време на изслушването си в Сената на 21 април Уорш бе попитан "Възнамерявате ли да бъдете кукла на конци на президента?"

 

"Не. За мен е чест, че президентът ме номинира за този пост и ще бъда независима фигура, ако бъда утвърден за председател на Федералния резерв."

 

 

"Народите на Китай и Съединените щати са велики. Постигането на великото възраждане на китайската нация и превръщането на Америка отново във велика категорично могат да вървят ръка за ръка. Да си помагаме да успяваме и напредваме за благосъстоянието на целия свят,"

 

заяви президентът на Китай Си Цзинпин пред високопоставения си гост от Съединените щати в четвъртък.

 

Китай ще инвестира стотици милиарди долари в САЩ и няма да доставя военна техника на Иран, увери не Си, а Доналд Тръмп пред зрителите на "Фокс Нюз".

 

Но отвъд помпозните изявления, двудневното посещение в Пекин не произведе някакви осезаеми резултати. Американската страна явно разчиташе на крупни сделки. Сред тридесетината мениджъри на големи компании бяха и Илон Мъск и Дженсън Хуанг. Но, с изключение на една, никакви конкретни сделки не бяха огласени: нито за електромобилите, нито за чиповете за изкуствен интелект, нито за пласиране на продукцията на американските фермери. Примирието в митническата война, което изтича през ноември, не бе удължено. Анонсираната продажба на 200 "Боинг"-а доведе до 4-процентен спад в акциите на самолетния производител - инвеститорите очакваха китайците да поръчат поне три пъти повече.

 

Си Цзинпин не се ангажира по никакъв начин да притисне Иран и предупреди Тръмп да се въздържа от продажба на оръжие за Тайван в името на "конструктивната стратегическа стабилност".

 

С това резултатите от срещата на двете свръхсили се изчерпаха. Надеждите за пробив остават за септември, когато се очаква Си да върне гостуването на Тръмп.

 

 

"Разбира се, като всяко правителство, и ние допуснахме грешки. Но по големите политически въпроси направихме правилния избор. Ако слушахме какво ни съветваха другите партии сега щяхме да сме заклещени в противопоставяне с Иран. Щяхме да сме въвлечени във война, която не е в наш интерес. А аз никога не бих направил това."

 

С тези аргументи Киър Стармър, министър-председателят на Великобритания, бе принуден да брани поста си дни след изборите от 7 май за местна власт в Англия и парламенти в Уелс и Шотландия, загубени катастрофално от неговата Лейбъристка партия за сметка на популистите от Реформирай и националистите от "Плайд Камри".

 

"От всички изборни резултати, този в Уелс е най-шокиращият за Лейбъристката партия, защото Уелс беше буквално като дом за нея. Той беше силно индустриализирана част на страната - с голям дял във въгледобива ни и производството на стомана и съответно със силно синдикално движение. Там са корените на тази партия. И след 100 години доминация да се окажат трета политическа сила в Уелс е истински шок," коментира анализаторът на Би Би Си Роб Уотсън пред кореспондента на БНР в Лондон Веселин Паунов.

 

На разколебаните в лидерството на Стармър лейбъристи не им трябваше много време да надигнат глави. В началото на тази седмица десетки депутати го призоваха публично да се оттегли или да определи срок, в който ще го направи. А според медиите на острова в частни разговори това са направили министрите на вътрешните и на външните работи Шабана Махмуд и Ивет Купър. Оставки започнаха да подават и заместник-министри от кабинета.

 

Сър Киър се показа непоколебим - премиерът е дошъл на власт през 2024-та, за да осъществи 10-годишен проект:

 

"Борбата ни е с Реформирай и със Зелените. Но на едно по-дълбоко ниво борбата ни е всъщност с отчаянието, от което те се хранят, което те експлоатират и разпространяват. Хората се нуждаят от надежда. Затова ние ще се изправим пред големите предизвикателства. И ще докажем, че нито Найджъл Фарадж, нито Зак Полански могат да дадат на нашата страна сериозното прогресивно ръководство, което изискват тези времена."

 

Според Роб Уотсън обаче Стармър няма как да възстанови авторитета си:

 

"Той просто е прекалено непопулярен както в страната, така и сред съпартийците си, за да му се доверят да ги води и на следващите избори. Така че оттеглянето му е само въпрос на време. Засега се задържа на "Даунинг стрийт", защото лейбъристите не разполагат с общоприемлив кандидат за негов наследник. ... претенденти не липсват. Един от тях е Анджела Рейнър, която беше заместник-председател на партията, но освободи този пост заради проблеми с данъчните. Тя е популярна сред лявото крило на лейбъристите. Друг е Уес Стрийтинг - министър от дясноцентристкото крило. И Анди Бърнам, кметът на един от най-големите градове във Великобритания - Манчестър. Бърнам е популярен, но ще трябва първо да стане депутат, за да бъде избираем за лидер съгласно партийните правила."

 

В четвъртък стана известно, че Бърнам смята да направи точно това като се състезава за мястото на оттеглилия се Джош Саймънс в Камарата на общините. По-рано същия ден оставка от кабинета подаде другият потенциален съперник на Стармър - министърът на здравеопазването Уес Стрийтинг.