Испания узаконява статута на нелегалните мигранти

Вече месец в Испания е в ход процедура по масово узаконяване на статута на нелегални мигранти. От 16 април чужденците, които живеят и работят без документи в страната, могат да подават заявления за постоянно пребиваване. Инициативата на правителството на Педро Санчес има своите поддръжници и противници. Каква е целта на кампанията и до каква степен може да бъде постигната?

Ана-Мария е от Колумбия и работи в Барселона като детегледачка от три години. Живее при семейството, което ѝ осигурява работа и доходи. Отказва да говори пред микрофон, защото се притеснява, че една грешна дума може да ѝ коства възможността за нормален живот. В същото време споделя, че неведнъж е била измамена от адвокати, които са ѝ обещавали да ѝ осигурят постоянно разрешение за пребиваване и работа срещу определена сума. Вече не пресмята колко пари е загубила. Иска само да може да живее и работи спокойно без притеснение, че ще трябва да се върне в родната си страна.

В ситуацията на Ана-Мария са стотици хиляди хора, предимно от испаноезичните страни в Южна Америка. Голяма част от тях пристигат в Испания буквално с дрехите на гърба си в търсене на по-добър живот.

В началото на годината премиерът Педро Санчес обяви, че правителството ще узакони статута на половин милион чужденци, за да могат те да придобият права и задължения, да се осигуряват за пенсия и здравеопазване и да плащат данъци в страната. По думите му, именно на тях се дължи икономическият ръст на Испания в последните години.

Пако Камас, директор на Департамента за изследване на общественото мнение в Ipsos Испания потвърждава тази теза:

"Има важни доклади, като този на самата Банка на Испания и на някои фондации и финансови институции в Испания, които от известно време докладват, че един от основните икономически двигатели на страната е именно имигрантите.

В крайна сметка в Испания те вече са практически един на всеки петима граждани, така че говорим за много голяма пропорция. Очевидно става въпрос за обем от хора, които освен това пристигат в Испания в момент от живота си, в който са много продуктивни за страната. Имам предвид, че тези, които идват, за да работят, в голямата си част са млади хора, които градят живота си тук и следователно допринасят много за страната от икономическа гледна точка, а очевидно го правят и от културна гледна точка."

В общия случай най-лесната възможност за работа на нелегалните мигранти е в сектора на услугите - ресторанти, хотели и доставки. Неведнъж полицията е разкривала схеми, в които чужденците работят на 12-часови смени седем дни в седмицата.

"В крайна сметка по-голямата част от хората, които идват в Испания да работят, заемат позициите, които ние, испанците, не заемаме. И наистина много от тези позиции, както в сферата на услугите, така и в строителството, очевидно са работни места, които също зависят много от вида заетост.

Не трябва задължително да правим връзка с ниската производителност само защото секторите като цяло са такива. Освен това говорим за различни професионални ситуации, които също влияят върху самата производителност. Но във всеки случай смятам, че производителността не трябва да бъде единственият показател, който да се взема предвид по отношение на това, което допринасят имигрантите."

Съществува, разбира се, и друг вид имиграция. Почти всички международни корпорации имат свои производства, или административни центрове в Испания. Те привличат образовани и компетентни служители от цял свят с възможност за легално пребиваване и работа, както и с възнаграждения над средните за страната. Според Пако Камас дебатът за профила на чужденците, които привлича Испания, е отворен.

"Разбира се, това е отворен дебат и всъщност не се води само в Испания, а на европейско ниво. В крайна сметка граничната политика и миграционният контрол съответстват на държавата, но няма съмнение, че европейската политика е тази, която трябва да има водеща роля и да взема решения в този смисъл.

Вярвам, че разграничаването на видовете имигранти е важно, за да се разбере какъв е феноменът, но не и ако това води до потенциална дискриминация - както към този, който идва, така и към този, който вече е тук. И разбира се, за да се избегнат определени политически позиции, при които в крайна сметка имиграцията може да бъде фаворизирана повече заради социалната класа, отколкото заради самия произход или приноса, който човекът може да даде на страната."

Но погледите на всички са насочени към нелегалните мигранти. Често присъствието им поражда недоволство сред местното население. По думите на Пако Камас темата за имиграцията се поставя на масата заради конкретни събития.

"Oсновно тук въпросът е горещ заради определени миграционни кризи, които преживяхме в Испания. Последната от най-важните е през лятото, най-вече в района на Канарските острови и в зоната на Гибралтарския проток. Именно тогава се появяват пикови моменти на миграционна криза, на масово пристигане на имигранти на испанските брегове. В този момент от медийна гледна точка темата придобива по-голямо внимание и присъствие в обществения дневен ред. Но към това трябва да добавим, че определени политически формации, и по-конкретно Vox, поставиха и продължават да поставят въпроса за имиграцията като много важен в своя анализ на политическата ситуация.

И за една значителна част от населението имиграцията малко по малко се превърна в проблем именно заради тези конкретни моменти и заради факта, че Vox наложи тази рамка за имиграцията, като по този начин принуди и Народната партия да заеме позиция в този дебат. Също така, понеже е реалност, че важна част от населението, симпатизантите на Vox, възприемат като проблематично пристигането на имигранти и управлението на имиграцията в Испания, това кара темата в момента да се вижда като проблем за страната. Трябва обаче да се има предвид, че въпреки че този проблем се възприема като "проблем за държавата", истината е, че на лично ниво не засяга по значим начин испанското население. Това, което реално засяга испанското население днес, са издръжката на живота, жилищата, качеството на заетостта, здравеопазването."

Преди дни водещият испански мозъчен тръст и център за икономически и социални изследвания Funcas публикува свой доклад, в който твърди, че повече от половината от имигрантите, пристигащи в Испания, в крайна сметка я напускат заради липса на заетост, достъпни жилища и икономически затруднения. В документа се посочва, че страната е с един от най-ниските проценти на задържане на чужденци в Европа.