Автор:
Весела Владкова
Интервю
Михаел Мартенс: Има тесни отношения между Додик и обкръжението на Тръмп
"Това, което се случва в момента в Босна, нагледно показва, че от партньори на Балканите американците и европейците са се превърнали в съперници", смята журналистът
Интервю с Михаел Мартенс
събота 16 май 2026 12:00
събота, 16 май 2026, 12:00
Босна и Херцеговина
СНИМКА: Архив
Размер на шрифта
Върховният представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиян Шмид обяви, че подава оставка. Новината всъщност не е изненада - от години "туристът", както го нарече силният босненски сръбски лидер Милорад Додик, е под натиск, но вече не само от Додик. Крупни газови интереси стоят зад оставката, написа тази седмица влиятелният Frankfurter Allgemeine Zeitung. А Wall Street Journal неотдавна съобщи, че американският хедж фонд Elliott Investment Management води преговори за закупуване на дял в пакет от инфраструктурни активи, включително газопровода "Турски поток", през който Босна все още получава руски газ. След като Доналд Тръмп се завърна в Белия дом американската политика в Босна и Херцеговина се обърна на 180 градуса, включително към енергийно господство. Компании, близки до Тръмп, искат да построят заместващ "Турски поток" газопровод, да инвестират в добива на критични суровини като литий, бор, магнезий и калий, каквито залежи има в Република Сръбска. А босненският външен министър Елмедин Конакович неотдавна призна, че Съединените щати печелят енергийната битка на Западните Балкани срещу Русия.
Интервю с Михаел Мартенс от Frankfurter Allgemeine Zeitung, който пръв съобщи за оставката на пазителя на мирното споразумение от Дейтън Кристиян Шмид. Започнахме с доклада, който Шмид представи тази седмица на генералния секретар на ООН.
В нетипичен за Шмид остър тон той открито предупреждава международната общност, че Босна и Херцеговина е изправена пред екзистенциална криза. Без изрично да се споменава името на Милорад Додик, най-влиятелният политик на босненските сърби, Шмид предупреждава за опасността от неговата систематична сепаратистка политика за отделяне на Република Сръбска. Териториалната цялост на Босна и Херцеговина никога не е била толкова сериозно застрашена, твърди Шмид.
А посочва ли конкретни примери?
Да, един от примерите е мантрата на Додик за цивилизационния сблъсък между християни и мюсюлмани. А по-конкретно Шмид припомня, че като президент на Република Сръбска той многократно възпрепятства изпращането на съдии в Конституционния съд и на представители в горната камара на парламента в Сараево, с което блокира работата и на двете институции.
От години Додик твърди, че Босна и Херцеговина е провалена държава и прави всичко по силите си, за да блокира функционирането ѝ. Така Додик всъщност превръща собствените си предсказания в реалност.
Милорад Додик обаче вече почти от година не е президент на Република Сръбска, след като беше лишен от мандат след присъда за неподчинение на решения на върховния представител на международната общност Кристиан Шмит. И освен това му е забранено да заема публична длъжност през следващите шест години.
Така е, но в Босна и Херцеговина, както и в много други балкански държави не постът дава власт, а лидерът. Помним Милошевич, който независимо от заемания пост на президент или премиер винаги беше най-влиятелният политик. Същото е и с Додик - освен президент и премиер той беше и представител в тричленното държавно ръководство на Босна и Херцеговина. Всички решения, свързани със сърбите в Босна, се взимат от него. Освен това Додик все още е председател на управляващия в Баня Лука Съюз на независимите социалдемократи, а това е важен пост.
Заради сепаратистката политика лидерът на босненските сърби Милорад Додик беше санкциониран от Съединените щати и Великобритания. След идването на Доналд Тръмп за втори път на власт американските санкции срещу близкия до Кремъл Додик паднаха без обяснения, а той започна без свян да подкрепя конкретни политики и проекти на Вашингтон. Как така путинският приятел, който беше сред малкото европейски политици на парада на 9-ти май в Москва, се превърна в приятел на Америка?
Когато през октомври паднаха санкциите, се чу обяснението, че Додик е обещал да преустанови конфликта с Върховния представител Кристиян Шмид. Но в същото време има много сериозни индикации, че всъщност става дума за друга сделка. Няма доказателства, но пък човек може да проследи събитията след отмяната на санкциите.
Още от времето на Джо Байдън Съединените щати се опитват да наложат един енергиен проект, но сега той придоби особена важност за Доналд Тръмп и неговото бизнес обкръжение. Става дума за строежа на газопровод от Хърватия до Босна. Смисълът на този проект е, че съвсем скоро доставките на синьо гориво за Босна и Херцеговина ще секнат и трябва да бъдат заместени. В момента страната се снабдява с руски газ през Сърбия и България.
И по-точно - през "Турски поток", който пренася руски газ още към Словакия и Унгария, а ЕС реши окончателно да прекрати вноса и транзита на руски газ.
Точно така. Това, което предстои, е диверсификация на газовите доставки, или както обичам да казвам - диверсификация на газовите зависимости, защото Босна и Херцеговина зависи от Русия като доставчик и от Сърбия като транзитна държава. Ако се построи газопровод към хърватския остров Кърк, където има изграден терминал за втечнен газ, страната може да получава синьо гориво от различни източници. Не е задължително да е американски втечнен газ, но пък е много вероятно.
Европейски енергийни експерти предупреждават, че няма икономическа необходимост от такъв газопровод, защото Босна и Херцеговина не потребява големи количества, а освен това европейските партньори залагат на възобновяеми енергийни източници. Каква част от потреблението на енергия в Босна и Херцеговина заема природният газ?
Делът на природния газ е около пет процента и тези количества отиват основно за парното отопление на столицата Сараево и още няколко големи града. Но пък във времена на енергийни войни, както виждаме в Близкия изток, трябва много внимателно да се борави с енергоизточниците. Но аз искам да обърна внимание на нещо друго.
В нехарактерно съкратени срокове босненският парламент и всички останали компетентни държавни институции приеха и утвърдиха закон, който даде зелена светлина за строителството на газопровода към Хърватия. Обикновено в Босна и Херцеговина нещата не стават бързо и приемането на закона наистина е впечатляващо, още повече, че до този момент Милорад Додик блокираше всякакви американски намерения и проекти. Все пак той е човек на Москва.
Още нещо прави впечатление - в този закон изрично е упомената фирмата, която трябва да построи газопровода! Това противоречи на всякакви правни норми и европейски стандарти за добро държавно управление. Нещо повече - въпросната фирма се оказа напълно непозната в бранша, но пък управлявана от приближени на Доналд Тръмп и семейството му.
Към това се прибавя посещението Доналд Тръмп младши в Баня Лука и неговият изненадващ интерес към провелата се там енергийна инвеститорска конференция. Мисля, че имам основания да предположа, че нито той, нито баща му някога са чували за Баня Лука. Като навържа всички тези събития мога да продължа с предположенията, че става дума за много тесни политически и икономически отношения между Милорад Додик и обкръжението на Доналд Тръмп.
По какъв начин обявилият оставката си върховен представител на международната общност в Сараево Кристиян Шмид пречи на тези интереси?
Кристиян Шмид е пазителят на мирното споразумение от Дейтън от 1995 година, което с американско посредничество сложи край на войната и се установи конституционният ред в Босна и Херцеговина. Негова задача е да подготви държавата за самостоятелно функциониране след закриването на поста Върховен представител на международната общност, и в тази връзка му остава една ключова задача - регистрирането на държавната собственост.
По този въпрос съществуват сериозни политически спорове, особено откакто Република Сръбска се опитва да регистрира държавни активи като своя собственост, т.е. реките, полята, горите. Република Сръбска заема около 49 процента от територията на държавата, а федерацията на хърватите и мюсюлманите - 51 на сто. Милорад Додик твърди, че не Босна и Херцеговина, а отделните съставни части са собствениците. Това е част от стратегията за подкопаване на държавата Босна и Херцеговина.
По план газопроводът, който сега трябва да построи никому неизвестната американска компания, трябва да мине през територията на Република Сръбска. Но условието е определянето на държавната територия, т.е. задачата на Кристиян Шмид. Американците очевидно са очаквали, че Шмид ще съдейства и ще определи територията на Република Сръбска за нейна държавна собственост, а не на Босна и Херцеговина. Вероятно това е причината американците да оттеглят подкрепата си за Шмид.
Това са предположения, разбира се, но има и факти, които ги подкрепят, нали?
Един поглед в американския регистър показва, че Додик е ангажирал няколко лобисти срещу много пари на данъкоплатците, за да популяризират идеята за газопровода. Всички ангажирани лобисти са от обкръжението на Тръмп. Така че картината се избистря.
За избистрянето на картината може би може да помогне и едно изказване на Юрий Ушаков, влиятелния външнополитически съветник на руския президент Путин, който заговори за възстановяване на руските газови доставки за Европа след края на войната срещу Украйна. През "Турски поток" руският газ достига Босна, но не още много дълго. Каква връзка виждате между сегашните събития в Босна и Херцеговина и войната в Украйна?
Делът на природния газ в енергийния микс на Босна и Херцеговина е едва пет процента, но е важен за отоплението в Сараево, така че трябва да се намери някакво решение. Но защо това решение не идва от ЕС например?
Естествено, че американците и руснаците имат интерес да доставят газ за Босна, въпреки че тя е много малък пазар. Но енергийните доставки са и лост за влияние. Това, което се случва в момента в Босна, нагледно показва, че от партньори на Балканите американците и европейците са се превърнали в съперници.
Това означава ли, че ЕС не би подкрепил про-американски Върховен представител на международната общност за Босна след Кристиян Шмид?
Отдавна се говори закриването на този пост. Но всъщност той вече няма никаква тежест. Върховният представител беше важен и влиятелен през 90-те години, когато трябваше да се установи траен мир в Босна и Херцеговина, и когато в страната бяха разположени международни сили. Днес Върховният представител е книжен тигър. Дори бих казал, че този пост пречи, защото спира нормалното демократично развитие на държавата. Вместо това трябва да се помисли за някаква алтернативна подкрепа.
Според мен такава алтернатива може да бъде някаква форма на приобщаване към ЕС, например членство в общия пазар и шенгенската зона, защото това би върнало вярата на хората в европейската интеграция. Пълноправното членство в момента е далечен мираж, но някакъв ангажимент от страна на Брюксел ще мотивира реформистите да продължат да работят за стабилизирането на Босна и Херцеговина.
Цялото интервю на Весела Владкова с Михаел Мартенс в предаването "Събота 150" чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Анастасия Крушева
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!