Можем да изпратим трети българин в Космоса

Поредният гост в „Нощен Хоризонт“ беше д-р Петър Ефтимов. Астробиолог, преподавател по ембриология в Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, ръководител на магистърска програма по астробиология. Участник в международни форуми, посветени на Космоса и Вселената.

Темите в първия звуков файл:
- Странна скала на повърхността на Марс, подсказваща наличието на микроорганизми в миналото, е последното голямо откритие в изучаването на Вселената.
- Намираме се в зората на нова космическа надпревара – между САЩ и Китай и кой пръв ще построи космодрум на Луната – какво следва след американската мисия „Артемис-2“? „Китай има предимство с човешкия ресурс, смята д-р Евтимов.
- Доколко са по-безопасни днешните мисии за участниците.
- Оценка на българското участие в космонавтиката и на ролята на Европейската космическа агенция.
- Коментар на китайските експерименти с изкуствени човешки ембриони в тяхната станция.

Темите във втория звуков файл:
- Възможно ли е да си представим Космоса и неговата безграничност – отговорът на д-р Ефтимов в числа.
- Как Вселената продължава да се разширява и какво предстои в далечно бъдеще.
- Портал ли са черните дупки към паралелни светове.
- Има ли потенциал Стрелец А , която се намира в центъра на нашата галактика, да погълне цялата ни галактика?.
- Хипотетичните други форми на живот във Вселената биха ли наподобявали живата природа на Земята.

Темите в третия звуков файл (плюс разговор със слушатели):
- С какви методи се търсят други форми на живот в Космоса – докъде са стигнали технологиите.
- Докъде стигна изследването на Слънцето.
- Какъв е шансът да имаме трети космонавт – имаме хора, които са потенциални космонавти в чужди мисии, сред тях е Татяна Иванова, която работи по тренировъчна програма на американска космическа академия.

Темите в четвъртия звуков файл:
- Как можем да елиминираме риска от астероидните заплахи – за мрежата, която следи техните траектории и кой астероид предстои да мине близо до Земята. „Не можем да сме абсолютно спокойни, но се работи в правилната посока, обобщава д-р Евтимов.
- Какво научихме от мисията на сондата, която достигна до Плутон и границите на Слънчевата система.
- Къде се намира в момента сондата, на която е дискът с песента „Излел е Дельо хайдутин“ на Валя Балканска.
- Спомен за българския принос: учените, работили по програми, свързани с изследването на Космоса - академик Никола Бонев, професор Рашко Зайков, Иван Джон Ночев, Петър Петров, Виден Табаков. Плюс информация за съвременните учени - професор Димитър Съселов, инженер Петко Динев и други.