Роберт Янакиев за необикновената приказка "Огледалце, огледалце"

Най-новото заглавие в репертоара на Театър Артвент е "Огледалце, огледалце" от френската драматургична авторка Леонор Конфино. Спектакълът, поставен от Антон Угринов, със сценография и костюми на Ванина Цандева и музика на Калин Николов, е една интелигентна, остроумна и едновременно болезнено разпознаваема съвременна комедия за невъзможността да видим истински себе си и другите.

В центъра на историята е Теофил – някога успешен писател, чието вдъхновение и слава постепенно избледняват. В опит да избяга от имиджа си на автор на сладникави романтични романи той създава необикновена приказка за морско охлювче, изгубило своята черупка и тръгнало да търси смисъла на живота. Текстът, който уж изглежда лек и поетичен, неочаквано се превръща в огледало за близките му. Един по един героите започват да се разпознават в морски таралежи, сирени, скариди и други морски създания, откривайки в метафорите болезнени истини, скрити обвинения и неизказани страхове.

В разговора за "Артефир" Роберт Янакиев разказва за срещата си с този особен драматургичен свят, в който абсурдът и хуморът вървят ръка за ръка с дълбока човешка самота. Актьорът говори за работата си с режисьора Антон Угринов и за начина, по който спектакълът балансира между комичното и драматичното, между реалността и сюрреалистичната игра на отражения. Специално място в разговора заема и творческата енергия между партньорите на сцената – Лилия Маравиля, Маргита Гошева и Иван Бърнев – актьори с ярко присъствие и различен темперамент, които превръщат семейния сблъсък в поредица от блестящи, емоционални и често неочаквани сцени.

Защо заглавието "Огледалце, огледалце" неизбежно ни връща към приказката за Снежанка? Има ли и тук герои, които не искат да видят истината за себе си и предпочитат собственото си отражение пред реалността? В приказката на Братя Грим огледалото винаги казва истината, дори когато тя боли. Но способни ли сме днес да понесем подобна искреност – или все по-често избираме удобната версия на самите себе си?

Разговорът с Роберт Янакиев търси отговор именно на тези въпроси – за страха от себепознанието, за отчуждението между хората и за света, в който всички общуваме през собствените си отражения. И още – кое е морското същество, в което самият актьор би се припознал в този причудлив подводен свят, населен с таралежи, сирени и скариди?

Цялото интервю на Надя Атанасова с Роберт Янакиев може да чуете в звуковия файл.