Минчо Събев: "Човекоядката" говори и на днешната публика

В ефира на Terra Култура театралният режисьор Минчо Събев говори за своя път в театъра и радиото, за учителите си, за таланта, за отношенията между хората и за ролята на културата.

Събев уточнява, че работата му е свързана не само с театъра, а и с радиото. Припомня, че е бил радиорежисьор и че още през 1956 година е започнал в детската радиогрупа.

По думите му мисията на човека е да предава нещо на следващите поколения. Той приема с резерви определението "учител" и няма претенции към титли, защото според него днес с тях често се прекалява.

Режисьорът разказва, че в отношенията между хората е важно човек да се съобразява с другия. Според него не може да се живее така, сякаш си сам на света, а разумният компромис е необходим. Той отбелязва и че днес хората не се слушат достатъчно.

Минчо Събев споделя, че още от дете е знаел, че ще се занимава с театър. Баща му е бил актьор и един от основателите на Видинския театър, а самият той от ранна възраст участва в театрални и радиоформации.

След Френската гимназия и казармата в Неврокоп Събев кандидатства във ВИТИЗ и е приет в актьорско майсторство. Скоро след това научава за конкурс за режисура в чужбина. Режисьорът Кръстю Мирски, който живеел срещу дома им, го насърчава да се яви и му дава книги, с които да се подготви.

Събев е приет и заминава за Ленинград, днешен Санкт Петербург, където попада в класа на Георги Товстоногов. По-късно, след завръщането си в България, се свързва с Леон Даниел, гледа негови спектакли и дълго време присъства на репетициите му. По думите му, именно от Леон Даниел се е учил най-много сред българските режисьори.

Говорейки за таланта, Събев казва, че това е широко понятие. В театъра според него талантът е "нож с две остриета": ако на талантливия човек се създадат прекалено добри условия, той може да спре да се развива. Съпротивата, по думите му, активира човека.

Той определя таланта като цвете, което има нужда от напояване, но без прекаляване. Според него талантът може да се прояви в различен момент, затова не бърза да дава окончателни оценки на актьорите. Един е готов още на първата репетиция, друг стига до ролята си чак след премиерата.

Минчо Събев смята, че всеки човек има талант, но най-важното е да намери точното му място. Той признава, че не може да си представи живота без театъра и че дори на 84 години продължава да работи, защото без театър за него няма живот.

За спектакъла "Човекоядката" по Иван Радоев Събев казва, че основната заслуга за актуалността на пиесата е на автора. Според него събитията в нея могат да се случат навсякъде, защото в центъра стои темата за манипулацията и за това доколко хората се поддават на опити да бъдат променяни "за тяхно добро".

По повод "Лазарица" по Йордан Радичков режисьорът кани публиката да гледа постановката в Театър "Българска армия". Той отбелязва, че в спектакъла участват много добри актьори, сред които и Димитър Туджаров-Шкумбата.

В края на разговора Минчо Събев заявява, че културата трябва да продължава. По думите му не знае дали красотата ще спаси света, но без култура не може. За него просветата не е само да се научиш да четеш и пишеш, а е духовно понятие — да предаваш знанието си на другите и да се държиш просветено към околните.

Чуйте разговора на Мария Мира Христова с Минчо Събев в "Terra Култура".