Гражданското образование не е само урок за институциите

В предаването "Нашият ден" по Българско национално радио гостуваха Мила Иванова, ръководител на изследователския екип на платформата Преподаваме.bg, и Кристин Цанова – студентка в НАТФИЗ и бивша ученичка в 73-то столично училище. Разговорът беше посветен на това как учениците изграждат гражданска позиция и каква е ролята на училището в този процес.

Кристин Цанова разказа, че предметът "Гражданско образование" се е изучавал само в 11. и 12. клас. Според нея това е сериозен пропуск, защото интересът към подобни теми трудно се изгражда, ако те не присъстват още от ранна възраст. Тя смята, че по-ранното въвеждане на гражданското образование би позволило в по-горните класове учениците да водят по-задълбочени дебати и разговори.

По думите ѝ, предметът е бил възприеман като нещо второстепенно, свързано с тестове и формални задачи, а не като важна част от обучението. Тя обясни това с факта, че темите за институциите и държавното устройство се появяват твърде късно в училище.

Кристин Цанова посочи още, че учителите са се опитвали да насърчават учениците да бъдат активни и мислещи млади хора, но често самите ученици са проявявали съпротива и липса на интерес към подобни разговори.

Мила Иванова отбеляза, че именно усещането, че някой "бута" младите хора към определени позиции, често поражда отпор. Според нея в 11. и 12. клас учениците вече имат силно желание сами да се ориентират в света и затова начинът на преподаване е особено важен.

Тя посочи, че въвеждането на предмета "Гражданско образование" е било важна стъпка, но е създало усещането, че гражданското образование съществува само в последните класове. Според нея обаче то започва много по-рано – още в началното училище, когато децата учат как да общуват и да живеят в общност.

По данни от проучването на екипа учители от различни предмети – включително математика и природни науки – също разглеждат темата като част от своята професионална и човешка отговорност. Мила Иванова подчерта, че образованието не трябва да подготвя само успешни хора за пазара на труда, а и активни граждани.

Според нея гражданското образование не се изчерпва със знания за институции и държавно устройство. То включва уменията да защитаваш позиция, да спориш с аргументи, да задаваш въпроси и да приемаш различни мнения.

Мила Иванова даде пример, че всеки учител, който насърчава учениците да мислят критично и да изразяват мнение, всъщност преподава гражданско образование. По думите ѝ, различните предмети дават различен вход към темата – историята през националната памет и уроците от миналото, а географията и икономиката през глобалните проблеми и предизвикателства.

В края на разговора тя подчерта необходимостта от по-системен и целенасочен подход, така че гражданското образование да не зависи само от инициативността на отделни учители.

Чуйте разговора на Люба Константинова с Мила Иванова и Кристин Цанова в "Нашият ден".