Си Цзинпин и Путин имат общи възгледи, но не и обща стратегия

В дните, когато Съединените щати и Великобритания облекчават условията за продажба на руския петрол, Русия може да се надява да извлече допълнителни ползи от блокирането на Персийския залив, независимо от все по-ожесточените удари на украинските дронове по петролната ѝ инфраструктура.

 

Но най-желаният успех - обвързването на Китай с още по-големи дългосрочни доставки на сибирски природен газ - продължава да й убягва. Със затварянето на Залива се затваря и пътят, по който до края на февруари китайската страна получаваше около една трета от петрола и една четвърт от природния газ.

 

При тези условия за Владимир Путин изглеждаше логично Си Цзинпин да даде най-сетне окончателно съгласие за реализация на проекта "Силата на Сибир 2" - 2 600-километров газопровод от арктическия полуостров Ямал, която трябва да удвои продажбите за Китай и да възмезди поне частично загубата на богатите клиенти в Европа. Руският президент не скри надеждите си в навечерието на посещението си в Пекин тази седмица. Но в крайна сметка се завърна с празни ръце, въпреки декларациите за "стратегическо сътрудничество" на "безпрецедентно равнище" срещу "безотговорната" политика и хегемонизма на САЩ.

 

Китай няма да приеме многогодишна сделка при неблагоприятни условия, а Путин трябва да си дава сметка, че колкото по-дълго се проточват преговорите, толкова повече "Силата на Сибир" се обезсмисля от гледна точка на Пекин, сочи в интервю за БНР Темур Умаров, китаист и експерт на Берлинския център Карнеги за изучаване на Русия и Евразия.

Макар и случайно президентът на Русия Владимир Путин посети Пекин и се срещна с председателя Си Цзинпин само четири дни след американския си колега Доналд Тръмп. Кой е големият печеливш от това съвпадение?

 

"Действително се получи случайно, защото посещението на Доналд Тръмп трябваше да се състои през април, но той го отложи за май. През май Китай изглежда като притегателен център за най-влиятелните политици от целия свят. Резултатите от посещенията, за които съдим от официалните източници и от изтичането на информация в различни медии, работят най-вече в полза на китайската репутация. Не само заради имиджа по телевизията, но и заради това, че всъщност Китай не направи никакви отстъпки. Нито пред Доналд Тръмп, въпреки търговската война и натиска, който той оказа върху Пекин още от първия си мандат, нито пред Русия. Договорът за газопровода "Силата на Сибир 2", за който се говори от няколко години, така и не беше подписан. Това показва, че въпреки енергийната криза Китай запазва силната си преговорна позиция и Русия не може да го убеди да подпише документа."

 

Защо въпреки по-добрата си преговорна позиция заради блокирането на Ормузкия проток Русия така и не може да убеди Китай да подпише окончателно споразумение за "Силата на Сибир 2"?

 

"Защото сегашните условия не са изгодни за Китай. Става въпрос за много големи количества газ. Тръбата физически свързва вашата страна с друга страна и създава зависимост от доставките от нея. За да се оправдаят инвестициите, които сте вложили в строителството на тази тръба, трябва дълго време да купувате газа, който идва по нея, и то на достатъчно ниска цена. Следователно Китай си прави необходимите разчети и разбира, че точно сега е най-лошият момент да се договаря за дългосрочни газови проекти с Русия, защото преговорната ѝ позиция е по-добра, отколкото през последните 4-5 години. Трябва да се изчака да отмине кризата и може би тогава Китай ще види някаква полза от подписването на този договор.

Стратегическите планове на Китай предвиждат цялостен преход към възобновяеми енергийни източници до 2060 г., за да се постигне въглеродна неутралност. Като цяло строителството на големи тръбопроводи не се вписва в тази стратегия, която Китай изпълнява, ако съдим по увеличаването на зелената енергия през последните години."

 

След преговорите тази седмица Русия и Китай подписаха повече от 40 документа, включително Съвместна декларация за развитието на многополюсния свят и международните отношения от нов тип и Съвместно изявление за по-нататъшно укрепване на всеобхватното партньорство и стратегическото взаимодействие. Какво всъщност се крие зад тези формулировки?

 

"Тук преминаваме в сферата на политическата философия, защото от подписването на тези документи не следва нищо конкретно. Това не означава, че на следващия ден Русия и Китай са се събудили в многополюсен свят, в който вече не съществува американският хегемонизъм, срещу който се борят. Какво е ценното в този документ, след като нищо не се променя? Ценното е, че Си Цзинпин и Владимир Путин ни казват, че някои от външнополитическите им възгледи съвпадат. Не бих казал, че това е стратегия, защото стратегията предполага поставянето на конкретни задачи и цели. Чрез тази декларация Китай и Русия дават да се разбере, че те биха искали да се установи същият този многополюсен модел. С други думи, че нито една страна не трябва да притежава влиянието, което според тях е съсредоточено в момента в ръцете на Съединените щати."

 

Мнозина експерти споделят мнението, че китайско-руските отношения с времето стават все по-асиметрични и че тази асиметрия не е в полза на Русия. Преди три години вие коментирахме за БНР едно от многото посещения на Владимир Путин в Пекин. Тогава казахте, че икономическата зависимост на Русия от Китай неминуемо ще се трансформира в политическа. Настъпи ли този момент три години по-късно?

 

"Не бих казал, че сме свидетели на пълна трансформация на икономическата зависимост на Русия от Китай в политическа. Все още не виждаме опити от страна на Китай да влияе на руската вътрешна политика. Както беше например в Киргизстан до идването на власт на Садир Джапаров. Тогава свързани с Китай хора на политически позиции създаваха определени условия, за да улеснят работата на китайците в страната.

 

Във външната политика обаче определено виждаме известно отслабване на руския неутралитет по някои въпроси, по които преди Москва се въздържаше от заемането на прокитайска позиция. Това се отнася например до конфликта между Китай и Индия или до Тайван, с който до 2022 г. Русия развиваше икономически отношения. Засега не виждаме някаква дълбока трансформация, за която ще е необходимо повече време. Все още обаче съм убеден, че този процес е необратим и че икономическата зависимост води в крайна сметка и до политическа."

 

В съвместното изявление на Си Цзинпин и Владимир Путин Украйна е спомената накратко накрая, като пише, че Русия и Китай са убедени в необходимостта от пълното отстраняване на корените на конфликта. Кое е най-изгодно за Китай - победа на Русия, поражение на Русия или продължаване на войната?

"Това е много добър въпрос, но мисля, че засега даже в Китай не знаят отговора. Всичко зависи от това как ще се реализира един или друг от трите сценария, които изброихте. Не само войната между Русия и Украйна, но всяка война е непредсказуема. Китай разбира, че не може да повлияе на ситуацията така, че тя да се развие по най-благоприятния за него начин. Затова най-добрата стратегия за Китай е да се нагоди към всеки възможен сценарий.

 

Ако Русия победи, това ще е добре за Китай. Той поддържа отлични отношения с Владимир Путин, почита го като скъп гост, за да създаде у него впечатлението, че Китай е неговият най-важен съюзник и партньор, с който може да гради прекрасното бъдеще и по-справедливия световен ред.

 

Ако Русия загуби, Китай ще се опита да запази нормалните си и предсказуеми отношения с нея, защото едва ли тя ще се лиши от ядреното си оръжие. А да си в лоши отношения с ядрена държава не е добра идея. Китай е готов и за този сценарий.

 

Китай е готов и за продължаване на войната, защото действа при тези обстоятелства вече пета година. Нищо особено няма да се промени и Пекин ще продължи да следва досегашния си модел на поведение. По някои въпроси ще подкрепя Русия, а по други - не. Ще казва, че по принцип подкрепя суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Същевременно ще твърди, че разширяването на НАТО е нещо лошо, че европейците се въоръжават и притесняват Русия, но и че те са близък икономически партньор на Пекин, с който може да се търгува. Следователно стратегията на Китай не е да се стреми към някакво определено бъдеще, а да се подготви за всяко възможно бъдеще."