Арест на Раул Кастро няма да помогне на Куба

Шансовете за постигане на споразумение с Куба чрез преговори "не са големи", заяви държавният секретар Марко Рубио, след като в сряда Съединените щати обвиниха 94-годишния бивш кубински лидер Раул Кастро за свалянето на два самолета с хуманитарна помощ за Острова през 1996 година. Междувременно в Куба започнаха протести заради режима на тока. В петък беше съобщено, че американските власти са арестували сестрата на шефа на държавната компания GAESA. За този конгломерат се твърди, че акумулира всички постъпващи в Куба блага, които не стигат до обикновените хора.

Кубинката Ирина Мартинес е завършила социология в Хавана, но от 2010 година живее в Маями. Пристига там със семейството си по време на краткотрайното размразяване на отношенията между Хавана и Вашингтон, което позволи на много кубинци да се съберат със семействата си във Флорида. Ирина Мартинес контактува със своите близки в Хавана в редките моменти, когато там има ток и връзка с интернет.

 

"Това, което се случва, е, че има криза на кризата. Липсата на ток и гориво граничи с лудостта. Трябва да отбележим, че не всички хора протестират директно срещу системата, но на всички им е дошло до гуша, че няма ток нито за един час през денонощието. Народът излиза на улицата с тенджери и дървени лъжици. Разказаха ми за хора, които палят кофите за боклук в знак на протест. Недоволството стигна до кресчендо, като от доста години се засилваше."

 

"Може би моето мнение не се споделя от мнозинството. На първо място, аз съм кубинка, която живее в Маями и дори не трябва да споделям мнения, а да уважавам хората, които са останали и страдат в родината ми. Имам предвид онези кубинци, които са там и искат да се махнат, но не могат, а не онези, които по желание са в Куба. Защото има много хора, които все още са убедени, че кубинската революция е нещо добро. Така че, макар може би да не е редно да коментирам от Маями, според мен отговорът не се намира в Съединените щати, както ни убеждават тук. Американците искат да влязат в Куба, за да арестуват Раул Кастро, както направиха с Николас Мадуро във Венецуела. За мен това не е отговорът.

 

Отговорът е вътре в Куба. На първо място правителството, диктатурата, това управление, както те сами се наричат, трябва да признае, че системата не работи, че в Куба обществото е обедняло до крайност. Казано просто - всеки ден става все по-зле и по-зле. Хората не могат да живеят, заплатите не стигат. Но който е за това Куба да се реформира сама - отвътре, вече е обявен за враг на системата.

 

Що се отнася до протестите, смелостта свършва в момента, когато разбереш, че ако излезеш на улицата, дори на мирна демонстрация, могат да те хвърлят в затвора за 20 години и дори да ти се случат по-лоши неща - може да умреш зад решетките."

 

 

"Да. Това не е просто някаква опция, а е задължително да се случи. Диктатурата, всички хора около Фидел, семейството му, всички, които са поставили по върховете, трябва да се махнат. Това е огромна, отчайваща корупция. И ако не се изчисти изцяло, едва ли Куба някога би имала някакъв напредък."

 

"Не мисля, че това ще донесе резултат. От прекалено много години правят едно и също и никога не се стигна до промяна заради американската блокада. Напротив, кубинците се потискат все повече, давят се, задушават се. Но диктатурата не свършва.

 

Според мен е по-лесно да се разтрогне митът около диктатурата, защото хората започнаха да виждат в интернет какво става навън, защото дотогава Куба беше затворена, не можеше да имаш интернет. А сега всичко е открито и няма как да обясняваш, че цялата вина е в Съединените щати и блокадата. Защото в Куба влиза всичко, по най-различни канали, от всички страни. И много неща не стигат до Куба, защото правителството не заплаща за доставките. Няма тотално, стопроцентово ембарго. Но това е оправданието на режима - съществува ембаргото. А аз питам: ако Съединените щати премахнат ембаргото, какво оправдание ще измисли кубинското правителство, за да накара народа да вярва на лъжата, която поддържат цял живот?"

"Те участваха в един мирен протест на артистите. Много кубински актьори седнаха пред Министерството на културата, за да предложат промени. Един красив и добър проект за промяна отвътре. Това са хората, които трябва да променят нещата, а не онези отвън, които не са в страната. Но, разбира се, това не доведе до нищо, защото те стояха там, мисля, че 27 часа, седнали пред Министерството на културата, но накрая нищо не последва.

 

В Куба обаче има други хора, които са дисиденти от много години, сред тях има журналисти. Те са подложени на непрекъснат натиск. Държавна сигурност наблюдава домовете им, входовете им, кой влиза, кой излиза, къде отива, какво прави, какво постваш в интерент, какво казваш. Това е истината. От години Куба функционира по този начин."

 

"Не. Никога!"

 

 

"Защото страната не ми липсва, имам прекалено много спомени, които ще останат до края на живота ми - как се живее в тази репресивна система, с всички лишения - това е прекалено силно вътре в мен. Единственото, което ме привлича от сантиментална гледна точка, са хората. Нищо друго, нито мястото, нито палмите, нито Малекона. Те не означават нищо за мен. Но хората ме вълнуват. Например, тези мои приятели - те са ми много близки. Аз изготвих необходимите документи да емигрират, защото по времето на президента Байдън много хора излязоха от Куба, но за съжаление не дойде техният ред, нямаха късмет. Наложи се да останат.

 

Всъщност това, което бих искала, е хората, които обичам и които искат да напуснат Куба, да успеят да го направят, защото според мен не е толкова вероятно всичко там да се промени, както хората в Маями вярват - че нещо ще се случи съвсем скоро. Аз не го виждам така. Не вярвам, че нещо ще се случи веднага."

 

"Да, така е. Всички знаят, че не само семейство Кастро, а и всички, които са във военната власт в Куба и техните семейства, не живеят в мизерията, в която е оставен народът. Всички те имат къщи в чужбина. В Куба живеят в имения с електрически генератори, соларни панели и всякакви удобства, докато на обикновените хора им спират тока по 24 часа и по-дълго.

 

Докато живеех в Куба, познавах лекари, които пътуваха до Испания и в други държави, за да оперират кубинските ръководители. Тоест дори не ги оперираха у дома. Правеха операциите другаде - водеха си собствения лекар и извършваха манипулациите там, защото в Куба дори няма нормално стерилизирана операционна."

 

"Не вярвам. Казвала съм много пъти - не познавам момент в историята, когато ако искаш да нахлуеш в дадена държава, толкова много пъти да го обявяваш предварително. Според мен всичко е политика. Особено там, където живея - в Маями. Хората искат постоянно да слушат именно тези послания: „ще влезем“, „ще нахлуем“, „ще направим нещо“. Аз не мисля, че ще стане така.

 

Ето, сега повдигнаха обвинения срещу Раул Кастро, който е почти на 100 години. Но дори да влязат и да направят в Куба това, което направиха във Венецуела, пак нищо няма да се промени. Може да арестуват Раул или президента Мигел Диас Канел, жена му и още десет души от кубинския елит - но това нищо няма да промени, защото системата е много голяма и много силна. Държавна сигурност е огромна структура. В Куба всичко е в мизерия, освен службите за сигурност. Те имат ресурси и са подготвени."