"Реката ме вдъхновява" – художничката Радостина Войнова и цветовете на Дунав

От шумната София до спокойствието на Оряхово – художничката Радостина Войнова разказва за изкуството, реката и живота в рубриката на БНР "Горещо сърце".

Войнова заменя родната София с малкото крайдунавско Оряхово, защото там намира вдъхновение в голямата река, богатото историческо и културно минало на този древен град и във възможността да те изненада кукуригането на петел. 

По образование и професия художник - аранжор, тя е провокирана от разнообразието в релефа на града, разположен по хълмистия речен бряг, и от силните цветове на  пясъчниците, опасващи градските квартали.

"В Оряхово има всичко необходимо за един творец: галерия, пейзажи, ранобудни петли, та даже и местна винарна с чудесно вино" - шегува се художничката.

"Към 50-те ги прескачам, а малко по малко още уча и се уча", казва с усмивка художничката Радостина Войнова.

Творческият ѝ път започва в София – с обучение в художествената гимназия, а след това и в Художествената академия със специалност „Пространствено оформление“. В продължение на повече от 15 години работи в сферата на рекламата, графичния дизайн, предпечата, уеб дизайна и PR-а.

"Така минаха едни 15 години и повече в моя живот, където съм си придавала моя си дан като художник", разказва тя.

След промените около пандемията животът ѝ поема в нова посока – към изкуството и към Оряхово.

"Това място беше точно на мястото си"

"Тази промяна от София ме изпрати на едно много тихо, приятно и спокойно място край река Дунав – Оряхово", споделя Войнова.

Градът я печели с атмосферата, хората и пейзажите.

"Има прекрасни хора, прекрасен град, прекрасен пейзаж. Всеки ден може да се види нещо различно и красиво."

Тя описва Оряхово като място с характер и културен живот – с винарна, музей, галерии и най-вече с голямата река, която "тихо и приятно минава през града".

През последните години Радостина Войнова работи активно с Галерия Савчеви, където се организират изложби и множество пленери.

"Те са може би 8–9 на година. Лятно време предимно, но вече започнахме още през април, а последният е през октомври."

Темата на пленерите не е строго определена, но вдъхновението винаги идва от едно и също място:

"Темата е реката, градът, прекрасният цвят на небето, на водата, на хълмовете."

"Реката ме вдъхновява"

Макар да е родена и израснала в София, художничката не съжалява за промяната.

"Видели сме големия град, живели сме там, показали сме какво можем. Дойде време за нещо друго."

Според нея животът в малкия дунавски град носи различен ритъм и повече пространство – буквално и преносно.

"Пространствата са хубави там и трябва да ги овладяваме – и в преносен, и в буквален смисъл."

Освен с живопис, Войнова се занимава и с керамика. Част от работата ѝ остава свързана със София, където разполага с пещ за изпичане на керамични произведения.

"Те са свързани тези неща. Едното е обем с цвят, другото е 2D цвят."

Творбите ѝ са ярки и наситени, а вдъхновението често идва от сънищата.

"Много пъти ми се е случвало, когато имам важен проект, направо да го изсънувам. Ставам и започвам да работя."

Рок музика, четки и цветове

Художничката признава, че има и свой ритуал по време на работа.

"Пускам си силно едно хубаво радио, слушам повече хард рок музика и така – тактувайки, пеейки, работата върви."

Сред любимите ѝ български групи са Щурците и ФСБ.

А когато разговорът стига до най-важното – сърцето или разумът – отговорът идва без колебание:

"Сърцето трябва да е горещо. Трябва да има жар и плам, в който да върви животът."

В края на разговора Радостина Войнова отправя послание:

"Животът трябва да е цветен. Той е един и трябва да го използваме до последно."

И още:

"Всеки може да използва изкуството по своя си начин."

Повече чуйте в интервюто на Ива Антонова с Радостина Войнова в рубриката "Горещи сърца" по "Хоризонт".