Бизнес моделът на Игрите за допингирани е под въпрос заради липсата на рекорди

Човешко здраве, тестване на границите на човешките възможности или поощряване на търговска дейност – какъв е засимълът и какъв ще е ефектът от така наречените Игри за допингирани, или преформулирано – Игрите за усъвършенствани спортисти.

42-ма атлети се събраха в Лас Вегас в края на май, в опит да постигнат нови световни рекорди в три вида спорт – плуване, лека атлетика и вдигане на тежести. Състезанията родиха само една суперзвезда. Плувецът Кристиян Голомеев, роден в България, но състезаващ се за Гърцияь записа 20,81 секунди в дисциплината 50 метра свободен стил и спечели единствената премия от един милион долара. Организаторите си спестиха доста разходи, но не това очакваха те, защото имаше обещания за още поправки на рекорди. Те бяха отправени и към публиката и към „официалните лица“, сред които инвеститори в биотехнологичния сектор.

Единственият наш представител - Антъни Иванов, завърши втори на 100 метра бътерфлай с 51,61 секунди. Времето му е дори под националния рекорд с 68 стотни – постижение, което се държи от Йосиф Миладинов. И той смяташе да участва, но размисли и се отказа.

На тези игри организаторите разрешаваха употреба на определени субстанции, които са забранени от Световната антидопингова агенция –хормони, анаболи, модулатори на метаболизма и други. А на плувците бяха разрешени и костюми, които иначе са под забрана. Но имаше и „чисти“ спортисти. Единственият българин, който през последните години троши световни рекорди - щангистът Карлос Насар, обаче беше безкомпромисен в своето мнение за тези игри, като коментира и представянето на своя съперник – канадеца Боуди Сантави.

Чуйте мнението на Насар в звуковия файл.

Канадецът остана далеч зад постиженията на Карлос, а най-добре се представи американският тежкоатлет Уесли Китс, който остана на 3 килограма зад световния рекорд на българина в изхвърлянето и на 2 килограма от върховото му постижение в изтласкването. Имаше и импровизации в правилата, когато след поредния провал на Сантави му беше разрешен допълнителен опит. „Изглеждаше несериозно“, коментира „Гардиън“, а и тези компромиси не разсеяха общите смесени чувства от проявата.

А лекоатлетката от Барбадос Тристан Евелин, която като един от недопингираните състезатели, спечели спринта на 100 метра с 11,25 секунди, допълни: „Моят успех показва, че победата изисква повече от химия“. Тя, както и останалите победители в различните дисциплини, си тръгнаха със скромните премии по 250 000 долара.

„Истинската цел на игрите е да разширят границите на това, което обществеността възприема като приемлива употреба на стимуланти, подобряващи спортните постижения“, уточнява авторитетното издание „Икономист“. И разказва: „Някои от тях отдавна са част от модерната фитнес индустрия. Все по-често обаче културисти и програмисти от Силициевата долина допълват режимите си с ново поколение лекарства, повечето нелицензирани. Твърди се, че ускоряват възстановяването и заздравяването; други удебеляват косата, изграждат мускули, допълват тена на кожата или подобряват либидото. Любителите на фитнеса и техните треньори сега експериментират с комбинации от химикали, насочени към подобряване на силата, дълголетието или външния вид без медицинско наблюдение.“

„Икономист“ допълва: „Игрите в Лас Вегас произлизат от тази субкултура. Когато австралиецът Арън Д’Суза решава да реализира идеята за Игрите за допингирани и я споделя, веднага получава чек от рисковия инвеститор Питър Тийл, финансират го и Баладжи Сринивасан, бивш изпълнителен директор в борса за криптовалути, и германския предприемач Кристиан Ангермайер. Техният интерес към Игрите произтичал от политическите им възгледи, че хората трябва да могат да правят каквото си искат с парите и живота си с възможно най-малка държавна намеса – за предпочитане никаква. Всички те имат тесни връзки със Силициевата долина, където съществува традиция физическата слабост, болестите и дори смъртта да се разглеждат като проблеми, които трябва да бъдат отстранени. Иначе Д’Суза обвини МОК, че експлоатира спортистите търговски, без да им плаща нищо. А Ангермайер разширява картинката с твърдението: „Сто процента причината да се случват в САЩ е Тръмп. Синът на президента Доналд-младши е инвеститор във фирма за рисков капитал, която има за цел да стимулира „патриотична икономика“, подобно на възгледите на движението MAGA“, завършва „Икономист“.

Ако оставим настрана идеологията, Игрите за допингирани поне засега са финансов провал. Според подадените документи, цитирани от „Икономист“, компанията е загубила близо 5 милиона долара през 2024 г. и над 26 милиона през 2025 г. Доходоносните медийни права и спонсорствата на известни марки до голяма степен не са се реализирали, може би защото компаниите се страхуват да не навредят на отношенията си с традиционните спортни организации.

Дали първите игри ще бележат старта на жизнеспособен бизнес или ще се окажат еднократен пиар ход, пита „Икономист“? Предстои да видим, но началото очевидно е далеч от очакванията.

Аудио коментар на статията - в звуковия файл.