САЩ увеличават производството на ядрено гориво преди забраната за внос от Русия

САЩ ще увеличат капацитета си за производство на ядрено гориво с до 50% след многомилиардна инвестиция от компания, която е отчасти собственост на правителствата на Обединеното кралство и Нидерландия, тъй като Вашингтон се стреми да намали зависимостта си от руския обогатен уран, съобщава "Файненшъл таймс".

Компанията Urenco заяви, че ще построи нов завод за обогатяване на уран в Ню Мексико преди предстоящата забрана за внос на руско реакторно гориво, която трябва да влезе в сила през 2028 г. съгласно законодателство, прието по време на администрацията на президента Байдън.

В момента Русия контролира почти половината от световния капацитет за обогатяване на уран и доставя до една пета от ядреното гориво, използвано от американския флот, разполагащ с над 90 ядрени реактора.

Urenco е един от малкото западни доставчици на търговски услуги за обогатяване на уран, който планира да се разшири в САЩ на фона на инвестиционния бум в американския ядрен сектор. Френските компании Orano и Centrus Energy също планират да възстановят търговските услуги за обогатяване в страната след близо десетилетна пауза.

В момента Urenco е единственият доставчик, базиран в САЩ, в завода си в Юнис, Ню Мексико, който има годишен капацитет от 4,3 милиона разделителни работни единици (SWU) - около една трета от настоящото търсене в САЩ. SWU е стандартната мерна единица, използвана в ядрената енергетика за измерване на количеството енергия/усилие, необходимо за обогатяване на уран.

Компанията вече разширява капацитета на съществуващото си съоръжение със 700 000 SWU, което се очаква да бъде завършено следващата година.

Многомилиардната инвестиция в нов завод ще добави допълнителен капацитет от 2,1 милиона SWU.

Борис Шухт, главен изпълнителен директор на Urenco, посочи, че новият завод трябва да започне да работи през 2032 г.

Руският контрол върху веригата за доставки на ядрена енергия разтревожи Вашингтон, който се стреми да разшири собствената си ядрена енергийна индустрия и да изнесе технологиите си в чужбина след години на спад.

И все пак американските компании са изправени пред сериозна конкуренция. Миналата седмица руската "Росатом" сключи сделка с правителството на Казахстан за изграждане на атомна електроцентрала на стойност 16,4 млрд. долара – последната от поредица от задгранични "победи" за държавната компания.

Майкъл Гоф, главен заместник-помощник-секретар на Службата за ядрена енергия към Министерството на енергетиката на САЩ, заяви пред "Файненшъл таймс", че администрацията на Тръмп би предпочела, ако Казахстан беше избрал технология от САЩ или от друг американски съюзник.

"Искаме да се уверим, че разполагаме американски технологии по целия свят. Искаме да се уверим, че сме в състояние да определим стандартите за безопасност, сигурност и неразпространение. Изключително важно е да запазим това лидерство", каза той в интервю за финансово издание.

Миналата година Министерството на енергетиката обяви финансиране от 2,7 млрд. долара, насочено към укрепване на веригата за доставки на ядрено гориво в САЩ и пренасочване на местната индустрия от чуждестранни източници на доставка на уран.