Александър Петров: Времето доказва стойността на едно изкуство

"На Иван Гарелов с право му хрумна една констатация - че Желязната завеса е срутена от рок музиката, защото тя е била онази дифузия между двата свята, която е събуждала хората".

Това разказа пред БНР Александър Петров, рок поетът, отговорен за създаването на едни от най-хубавите български песни, изпълнявани от "Тангра", "Сигнал", Д2 и Лили Иванова. Той е и герой в книгата на Иван Гарелов "Рокендрол, шпионаж и последен валс". Отличаван е с наградата "Златно перо".

"Иван Гарелов присъства на един мой юбилеен концерт. Намери ме и ми каза: "Ти си направил най-хубавите песни в България! Не знаех кой е авторът". Много ме впечатли, че личност като него прояви такова отношение. Полека-лека се сближихме. Интересуваше се много от младите, от поп културата, от рок културата. Аз споделих с него спомени. Раздвам се, че той оцени значението и влиянието на рок музиката в нашето време".

Въпреки че създава много от вечните хитове на българската музикална сцена, детската мечта на Александър Петров е свързана с археологията. 

"Индиана Джоунс още не съществуваше като литературен или филмов герой, но мечтата ми беше да откривам нещо забравено, нещо, което носи романтика и познание. Това мое желание обаче не се осъществи. Балът не ми достигна за история с един процент, както пеят "Тангра" в песента "Бъди какъвто си". Приеха ме "Българска филология".

Не мисля, че образованието има голямо значение за моята професия. Тя не се изучава в университета. Свързана е с едно сетиво, което човек или го има, или го няма – да бъдеш чувствителен, наблюдателен  и да разказваш истории – вечните теми, които съществуват откакто има писменост в литературата – любовта, срещата, болката, огорчението, надеждата, разочарованието. Трябва да намериш нещо от личното и да го пречупиш през това, от което всеки се вълнува".

В момента работя по-малко, защото музиката много се промени, сподели Петров в предаването "КонтраЗвук". 

"Моята сила е в това да разказвам истории, а не да правя летни хитове и да разказвам вицове.

Времето доказва стойността на едно или друго изкуство. Сега има огромна продукция, десетки студия, безброй артисти, които музицират, композират и изпълняват. Хубавите неща като че ли малко потъват в целия този общ музикален масив. Но чувам прекрасни стихове и текстове.

Наложи се обаче една тенденция изпълнителят да мисли за временния си успех. Аз съм бил винаги на принципа, че е по-добре да работиш по-малко, но така, че да остане това, което си направил във времето".

Рокът вече не е онзи, бунтарският от годините, когато започнах да работя, отбеляза той.

"Такава е световната тенденция. Поколенията се сменят и всяко е със своите герои и естетика. Но дори да няма бунт, трябва да има някакво послание в една песен".

А песните на Александър Петров винаги са били със силни послания. Особено влияние оказват емблематичните за прехода парчета "Развод ми дай", "Последен валс" и "Времето е наше".

"Тези песни, които звучаха непрекъснато в началото на 90-те години, изживяха своето време. Много съм щастлив, че участвах в този процес. Радвам се, че се разделихме с миналото си не с някакви тежки травми, а с песни, с ирония, с хумор към това, което сме преживели. Такава ми беше и целта, когато писах "Последен валс" и "Радвод ми дай" – да има едно надрастване над това, да няма злоба, да няма противопоставяне. Смятам, че основно на това се дължи успехът на тези песни".

Рок поетът посъветва младите музиканти да правят това, което ги влече, но същевременно да бъдат критични.

"Да се вглеждат повече в нещата от живота, които са около тях, защото всички сюжети, които биха могли да намерят, ни заобикалят. Да търсят тези, които са важни".

Именно това е правил Александър Петров по време на турнетата с "Тангра".

"Имах късмет да работя с невероятно талантливи хора. Да спомена Борис Карадимчев на първо място. Първите ми песни бяха много успешни - за малкия град, в който няма какво да се случи, за тази легендарна хазяйка с каничка кафе, за любовта, без която не можем. Седнах и се замислих какво предопределя успеха на тези песни, защото бях абсолютен самодеец, никога не бях писал и като че ли за себе си разбрах, че преди всичко човек трябва да пише за реалния живот".

Александър Петров има своя принос и към успеха на един от култовите български филми – "Оркестър без име". Той създава текста към песента "Оставаме".

"Режисьорът Людмил Кирков чул песента "Нашият град" и попитал Борето Карадимчев, който бил ангажиран да напише музиката за филма, кой я е написал и дали може да я използва за началото му.  Трябвала му и песен за финала. Единственото, което ни постави като условие, е да започва с "Оставаме".

Цялото интервю на Мария Сивкова – Илиева с Александър Петров може да чуете в звуковия файл.