Александър Секулов: Добрата поезия винаги печели битката с времето

След емоционалното откриване на 34-тия Международен театрален фестивал "Варненско лято" с "Малката Англия", втората фестивална вечер отведе публиката в друго пространство – там, където поезията разговаря с времето, а думите продължават да живеят дълго след своите автори. Спектакълът "Влюбеният дирижабъл", създаден отново от Диана Добрева и Александър Секулов, е посветен на съдбата на поета и на онова особено безсмъртие, което изкуството получава единствено чрез времето.

"Поетът има за събеседник единствено времето" – каза в "Артефир" Александър Секулов. – "Когато един стих е написан, той е предназначен за читателите напред във времето."

Тъкмо това усещане преминава през целия спектакъл, изграден върху поезията на няколко големи български поети, сред които Иван Методиев, Добромир Тонев, Мирняна Башева и Гриша Трифонов. За Секулов времето е най-строгият съдник, но и най-сигурният съюзник на истинската поезия.

"Няма добра поезия, която да е загинала" – убеден е той. – "Добрата поезия винаги печели битката с времето."

Разговорът за "Влюбеният дирижабъл" неизбежно стига до онова, което човек не може да докосне, но продължава да търси. Защо копнеем по недостижимото? Защо никога не ни е достатъчен единственият видим свят?

"Копнеем по това, което ни липсва" – отбелязва Александър Секулов. – "Както птицата не лети с едно крило, така и човек не може да съществува само с материята, само с бита и с окръжаващата реалност. Подсъзнателно знаем, че има и друга реалност."

Според него именно поезията е тази, която прави видими невидимите светове. Тя не предлага отговори, а открехва пространства, които съществуват отвъд рационалното мислене. Затова и поезията често остава неразбираема за онези, които измерват живота единствено чрез полезното и практичното.

Особено място в спектакъла заема фигурата на Иван Методиев. Един от най-значимите български поети се превръща в своеобразен духовен център на представлението. Секулов разказва историята за съня на майката на Методиев, която още преди раждането му вижда, че ще има син и той ще бъде поет.

Тази почти митологична история се вплита естествено в спектакъла, който е създаден по характерния за Диана Добрева творчески метод – без предварително фиксирана драматургична конструкция. По време на репетициите младите актьори сами откриват стихове, които ги изразяват най-точно, и започват да говорят чрез тях със собствения си глас.

"Най-ценното беше, че младите колеги изведнъж започнаха да говорят със стиховете на вече починали поети като собствена позиция", каза още Секулов.

Може ли днес поезията отново да бъде лична позиция?

Според него винаги ще има малцина, които разбират по-дълбоко литературата и изкуството.

"Винаги има едни десет процента от един народ, които разбират по-сложно поезията и литературата. Въпросът е тези десет процента да не се затварят в себе си."

Защото поезията не е елитарно убежище, а начин да разберем по-добре кои сме. Да не се срамуваме от езика си, от културата си и от собствените си творци. Да приемем, че наред с всички несъвършенства България създава изкуство, което може да разговаря със света на равни начала.

А навярно именно в това е смисълът на "Влюбеният дирижабъл" – да ни напомни, че времето е безсилно пред истинската поезия и че понякога един стих успява да стигне по-далеч от всяка биография.

Целия разговор на Таня Димова с Александър Секулов чуйте в звуковия файл.