ЕК дава възможност за помощи при енергийна криза с акцент върху екологични мерки

Европейската комисия ще предостави допълнителна бюджетна свобода на действие на държавите членки на ЕС, за да се справят с високите цени на енергията, предизвикани от войната с Иран, стига това да помага за ограничаване на потреблението на изкопаеми горива, съобщава Блумбърг.

ЕК ще предостави възможност до 0,3% от брутния вътрешен продукт годишно да бъдат посветени на мерки, свързани с околната среда, нарушавайки по този начин фискалната рамка на ЕС, заяви комисарят по икономиката Валдис Домбровскис пред журналисти.

"Виждаме, че енергийната криза е по-продължителна от първоначално предвиденото - Ормузкият проток все още е затворен. Както казвахме, очевидно наблюдаваме ситуацията много внимателно и сме готови да предложим мерки, ако е необходимо", посочи той.

С подновената размяна на огън между САЩ и Иран тази седмица, предложението на Комисията отразява реалността, че всяко мирно споразумение в Близкия изток продължава да се изплъзва. Правителствата от ЕС, обезпокоени от икономическите и политическите последици, отправят все по-големи призиви за по-голяма фискална свобода на действие, след като първият пакет от мерки, одобрен от Брюксел, не оправда очакванията.

Италианският премиер Джорджа Мелони изпрати писмо до председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен с искане да включи инвестиции и извънредни мерки за справяне с енергийната криза в така наречената национална защитна клауза на блока.

Други страни, включително Испания, също призоваха за използване на неизползваната бюджетна гъвкавост, предвидена за увеличаване на разходите за отбрана. ЕС позволи на столиците да се отклоняват от фискалната си политика с до 1,5% от БВП, без да се налагат санкции.

Съгласно новото предложение, Брюксел ще позволи на държавите членки да харчат до 0,3% годишно до 2028 г., но до максимум 0,6% от БВП за този тригодишен период. То ще се прилага със задна дата за мерките, предприети от февруари насам.

"Мерките трябва да укрепят структурната устойчивост на европейската енергийна система и да ускорят прехода от изкопаеми горива. Също така да подкрепят мерки за домакинствата и фирмите, които намаляват зависимостта от изкопаеми горива", например електрически превозни средства и термопомпи, каза Домбровскис.

Правителствата, които вече са изчерпали или очакват да изчерпят така наречената клауза за дерогация за отбрана, като Полша или балтийските страни, биха могли да получат енергийна свобода на действие, след като бъде извършен допълнителен анализ на устойчивостта на техния дълг, отбелязва Блумбърг.

Италия, една от малкото страни, които все още не са поискали деругацията за разходите за отбрана, ще трябва първо да активира тази разпоредба, преди след това да разшири обхвата, за да включи енергийните разходи, обясни Домбровскис.

Настояването на брюкселските служители за зелен подход към енергийната помощ може да раздразни Рим, чийто подход е да намали данъците върху горивата. Такава обща политика вече беше критикувана миналата седмица от Международния валутен фонд, напомня Блумбърг.

ЕК зае подобна позиция, като призова Италия да гарантира, че всички мерки "са временни, насочени към защита на уязвимите домакинства или към посрещане на нуждите на енергоемките фирми, запазват стимулите за енергоспестяване, като същевременно гарантират, че фискалните им разходи са съвместими с ангажиментите по фискалната рамка на ЕС".

Днешното съобщение на ЕК по този въпрос е част от годишната оценка на националните икономически и фискални политики. Тази процедура разглежда дали размерът на дефицитите е оправдан и включва засилен контрол върху правителствата с бюджетни дефицити над 3% от БВП.

Процедурата за прекомерен дефицит, както е известен режимът за мониторинг, все още обхваща 10 държави. Белгия, Франция, Италия, Унгария, Австрия, Полша, Румъния, Словакия и Финландия са в тази група, въпреки че се счита, че предприемат "ефективни действия".

Длъжностни лица от Брюксел провериха Германия, Естония, Латвия и Словения за големи дефицити, но без никакви последици.

ЕК обаче посочи, че България вече е нарушила фискалните правила и е препоръчана за добавяне към процедурата за прекомерен дефицит.

За разлика от това, публичните финанси на Малта бяха оценени като достатъчно подобрени, за да позволят излизането ѝ от тази процедура.