Свилен Спасов: Смяната на можещите с лоялни е опасна световна тенденция

Винаги по света се появяват войни, когато се появи движение, което казва: "Моята страна първо" - това се случва и в Германия, и в Япония, случва се и в малки държави в момента - дори в Северна Македония. Това е елемент, който книгата развива много добре и дава възможност за ориентация кои съюзи трябва да се задържат и кои съюзи ще помогнат.

Това каза пред БНР Свилен Спасов, автор на поредицата "Власт и отговорност", който представи 14-ата книга от нея - "Векът на Евразия" от Хал Брандс, когато определят като новата звезда в геополитическите анализи.

"След края на Студената война светът създаде един нов център - Европа, която е по-голяма по територия от САЩ и Китай, БВП на европейския континент е по-голям от този на Китай.  И Европа много умно напредва без война. това се дължи на гения на Роналд Рейгън и на гения на Маргарет Тачър. Удобството да живееш 80 години без война и особено когато Европа най-накрая заприлича на себе си и се радваше за това, че е заедно, отслаби вниманието".

По думите на Спасов най-важното от тази книга е теорията от началото на 20 век за географската ос на историята - тази ос основно върви през Евразия, "защото там е мястото, където се печели мир или се печелят победи".

"Евразия е мястото, където в 20 и 21 век са всички сериозни конфликти на планетата. Двете големи войни - в Украйна и в Иран - са на тази територия", уточни той и коментира:

"Засега трудно ще се удържи мирът в Евразия без американска помощ. От друга страна - там, където липсва дипломацията, която е нещо, което се занимава в дългосрочен план, а има сделки, които са занимание в краткосрочен план, това е трудният елемент в момента от работата с Доналд Тръмп - той се занимава основно с това какви пари могат да се спечелят за неговата страна и за неговото семейство. Това е опасен прецедент - дори диктаторите на 20 век не са обогатявали семействата си толкова, колкото той сега".

Опасната част е в Китай, защото там също се сменят можещите с лоялни, изтъкна още Свилен Спасов.

"За нас в България това също има значение като много неприятен прецедент. Не трябва да отбягваме тези, които имат опит и които могат. Ситуацията става все по-трудно прогнозируема и уменията на тези хора винаги ще бъдат полезни на страната. Не можем да си играем само на това кой ни е лоялен. ... Това е и основната тема, която се обсъжда в тази книга - ще спечели този, който осигури на компетентните хора повече възможности да решават проблемите", коментира той.

Автократичните методи, които се използват от световни лидери, е голямата камбана, която се бие от няколко години и обикновено не се чува, подчерта Спасов и добави:

"Стигнем ли до това да се разчита лидер с лидер да говори, а не институция с институция, това често не води до добър резултат". 

Според него има изход от "бурите", по определението на автора на книгата, и той е в създаване на сила, която може да въздържа:

"Това все повече показва и войната в Украйна. Настъплението спря, защото исторически умната част на Съветския съюз, с изключение на Академгородок край Москва, е в Украйна. Всички тези страшни ракети, които сега Русия използва, са създадени в Украйна. Т.е. човешкият капацитет трябва да се развива и да се използва, а не да се потиска с лоялни и неграмотни".

Интервюто на Снежана Иванова със Свилен Спасов в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл. 

Битката за Евразия никога не е приключвала.

Тя просто навлезе в следващия си, още по-опасен етап.

От Първата световна война до Студената война, от възхода на нацистка Германия и Съветския съюз до днешния съюз на автократични сили като Китай, Русия и Иран, модерната история се върти около един-единствен стратегически въпрос: кой ще контролира Евразия – огромния суперконтинент, в който са съсредоточени по-голямата част от човечеството, индустриалната мощ, природните ресурси и военния потенциал на света?

Хал Брандс предлага дързък и тревожно актуален прочит на последните сто години. Според него най-големите войни и съперничества на модерната епоха – Първата световна война, Втората световна война, Студената война и новата конфронтация между демокрациите и авторитарните режими – са различни етапи от една и съща геополитическа драма. От едната страна стоят агресивни континентални автокрации, които търсят слава, сигурност и доминация. От другата – морските демокрации, най-вече Великобритания и САЩ, които се опитват да не допуснат една враждебна държава или коалиция да подчини стратегическото сърце на света.

Брандс показва защо Евразия не е абстрактна карта от учебник по международни отношения, а мястото, където се решава бъдещето на човешката свобода. Именно затова днешните конфликти в Украйна, напрежението около Тайван, амбициите на Китай, реваншизмът на Русия и ролята на Иран не са отделни кризи. Те са знаци, че започва Вторият век на Евразия след края на краткия век на Америка.

Ясна, аналитична и изключително навременна, тази книга напомня нещо, което след края на Студената война мнозина предпочетоха да забравят: мирът, демокрацията и глобалната стабилност не са естественото състояние на света. Те са крехки постижения, които трябва да бъдат защитавани отново и отново.