Големите въпроси на сцената на 34-тото "Варненско лято"

Международният театрален фестивал "Варненско лято" отново превърна морската ни столица в място за среща на най-силните театрални събития от сезона, но и в пространство за разговор за смисъла на театъра днес. В програмата на 34-тото издание се срещат значими български спектакли, международни продукции, дебати за културната памет и поглед към бъдещето на фестивалната култура. Зад тази привидно разнообразна картина обаче стои ясна драматургия – тази на човека, поставен пред избор.

"Нашата цел е зрителите да усетят истинска фестивална атмосфера, а не просто поредното гостуване на спектакли", каза в "Артефир" директорът на фестивала проф. Николай Йорданов.

По думите му програмата на "Варненско лято" се изгражда не толкова чрез селекция, колкото чрез кураторство – процес, който отчита не само художествените качества на спектаклите, но и спецификата на публиката, пространствата и възможността отделните събития да започнат диалог помежду си.

Още първите дни на фестивала потвърдиха тази логика. "Малката Англия", "Влюбеният дирижабъл", "Последната нощ на Сократ", а след тях "Слон в стаята", очкават се и "Викове от подземието", "Аз, която те обича", "Албион" – всички те очертават една отчетлива тематична линия. Това са спектакли, които се връщат към въпросите за идентичността, паметта, моралния избор и отговорността към другия, любовта.

"Като че ли това са най-съществените екзистенциални проблеми, пред които човек се изправя в трудни времена",  отбелязва проф. Йорданов.

В свят на политически и социални сътресения театърът сякаш отново се обръща към големите текстове и към драматургията, която отказва лесните отговори. Неслучайно сред акцентите на фестивала са спектакли по Достоевски, Шекспир и Стефан Цанев, както и съвременни автори, които продължават да задават същите тревожни въпроси по нов начин.

За проф. Йорданов една от най-обнадеждаващите тенденции е именно завръщането към сериозната драматургична основа. Въпреки комерсиалния натиск върху сценичните изкуства, най-силният зрителски и критически отзвук продължават да получават спектаклите, които предлагат сложен разговор за човека и неговите избори.

Наред с това фестивалът поставя във фокус и актьора. Според директора на "Варненско лято" след години, в които театърът често разчиташе на визуална зрелищност и постановъчна мощ, отново се усеща завръщане към непосредственото присъствие на изпълнителя.

"Актьорът застава на първа линия. Именно това най-силно достига до зрителя",казва той.

Тази година международната програма също следва подобна логика. Според селекционера Асен Терзиев сред най-очакваните събития са гостуванията на режисьори, които отдавна са се превърнали в значими имена на европейската сцена.

Един от акцентите е "Илюзии" на Галин Стоев – първата продукция на новосъздадената му компания след края на мандата му като директор на театъра в Тулуза. Спектакълът по Иван Вирипаев се вглежда в сложните територии на любовта и истината, в невъзможността докрай да познаваме най-близките хора.

"Възможно ли е истински да обичаш някого, ако разбереш, че представата ти за него е била измислица?" – това е въпросът, който според Терзиев поставя постановката.

Другият голям международен акцент е "Бурята" на унгарския режисьор Виктор Бодо, представена от театъра в Сфънту Георге. Спектакълът съчетава музика, театър и ярка актьорска енергия, превръщайки класическия текст на Шекспир в съвременно сценично преживяване.

Особено място заема и проектът "Опиянение и гняв" на германската компания Ligna и Стефан А. Щерев – интерактивен пърформанс, който превръща зрителя в активен участник в изследването на теми като наблюдението, контрола и механизмите на тоталитарното мислене.

Фестивалът обаче не се изчерпва със спектаклите. Тази година важна част от програмата са разговорите за театралните архиви, съхраняването на сценографското наследство и ролята на фестивалите като двигатели на градската култура. Защото паметта не е само тема на сцената, а и отговорност към онова, което остава след нея.

Между големите спектакли, международните срещи и професионалните дебати "Варненско лято" отново напомня, че театърът не е просто изкуство на настоящия момент. Той е място, където паметта и бъдещето се срещат, за да зададат най-важния въпрос – какви избори правим днес.