Може ли Европа да постигне технологичен суверенитет?

Тази седмица Европейският съюз направи една от най-решителните и същевременно спорни стъпки в новата си икономическа история. В сряда Европейската комисия представи своя дългоочакван Пакет за технологичен суверенитет, най-съществената част от който е амбициозният Законопроект за развитие на облачните технологии и изкуствения интелект.

Декларираната цел на европейските лидери е да пречупят почти пълната зависимост на Стария континент от американските технологични гиганти. Планът предвижда трикратно увеличаване на капацитета на европейските центрове за данни през следващите пет до седем години и постепенно, но категорично изтласкване на компании като Amazon, Microsoft и Google от най-чувствителните държавни договори. И докато някои в Брюксел побързаха да обявят 3 юни за „Денят на технологичното освобождение“ на Европа, индустриалните лидери и международните партньори реагираха с остро предупреждение, че това е опасен завой към протекционизъм, който може да подкопае конкурентоспособността на европейския бизнес и да възпламени нови трансатлантически търговски войни по време на управлението на Доналд Тръмп.

Анализ на новото законодателство направиха за БН Рафаел Ауфан - главен оперативен директор на швейцарската технологична компания Proton, и Джордж Колвил, политически анализатор в неправителствената организация Open Markets Europe.

През последните 15 години Европейският съюз се наложи предимно като строг дигитален съдия. Брюксел се фокусираше върху регулаторния подход, създавайки строги правила за защита на личните данни и дигиталните пазари, които Силициевата долина беше длъжна да спазва. Вече обаче се взема рязък завой - от регулиране към протекционистка индустриална политика. Символичен израз на тази промяна е новата титла на еврокомисаря от Финландия Хена Виркунен, в чийто ресор официално беше добавено понятието „технологичен суверенитет“.

Зад това решение стои следната статистика: над 70 процента от европейския пазар на облачни услуги в момента се контролира от три американски корпорации - Amazon, Microsoft и Google. Като цяло над 80 процента от дигиталните продукти, инфраструктура и услуги в Европейския съюз се управляват от компании извън пределите на блока. На годишна база европейските организации харчат 264 милиарда евро за американски облачен софтуер.

А заради непредвидимостта на Доналд Тръмп все повече се изострят опасенията от сценарий, при който американската администрация би могла да принуди технологичните компании да преустановят услугите си за европейски клиенти в случай на ескалация на търговски или други конфликти. За описание на това опасение се дават събитията от февруари миналата година, когато Вашингтон наложи санкции на съдии от Международния наказателен съд, в резултат на което европейски магистрати загубиха достъп до банковите си карти, тъй като те оперират в рамките на американската разплащателна система Visa.

Новият Законопроект за развитие на облачните технологии и изкуствения интелект (CADA) се явява директен и мащабен отговор на тези заплахи. Планът предвижда не само радикално ускоряване на инвестициите в инфраструктура, но и въвеждането на единна европейска рамка за оценка на облачния суверенитет, състояща се от четири нива на сигурност, които ще се използват от обществените органи при провеждането на задължителни оценки на риска при държавните поръчки. Проектозаконът предвижда и въвеждането на неценови критерии в търговете за чувствителни сектори, което на практика ще дисквалифицира американските гиганти. Регламентът отваря вратата за разширяване на тези изисквания и към частния сектор, включително търговски банки и енергийни компании, които попадат под обхвата на европейската директива за киберсигурност. Това решение предизвика остри критики от лобистките групи на Силициевата долина, които предупреждават, че се поставят нереалистично високи стандарти, които нито една нация извън ЕС не може да покрие в момента, и така пазарът се обрича на тежка фрагментация.

Брюксел се аргументира с американския Закон за облачните технологии (US Cloud Act), приет през 2018 г. Той задължава американските технологични компании да предоставят на правоприлагащите органи в САЩ достъп до данни, независимо къде по света се съхраняват те - дори на сървъри в Париж, Франкфурт или София.

Това реална заплаха ли е или е просто удобен политически параван за протекционизъм? Рафаел Ауфан, главен оперативен директор на швейцарския доставчик на дигитални услуги Proton:

„Това е напълно реална заплаха и законодателството го доказва черно на бяло. През последното десетилетие три от най-големите американски платформи - Google, Apple и Meta - са споделили с американските власти данни от над три милиона и половина потребителски профила. Някои критици се опитват да омаловажат този риск, изтъквайки, че Съединените щати са наш съюзник. Но историята ни учи, че това не попречи на предишни администрации във Вашингтон да шпионират европейските си партньори. В контекста на днешната нестабилност, икономическото напрежение и превръщането на митата в оръжие, европейските компании и правителства са длъжни да погледнат на тези факти с пълна сериозност.“

В същото време обаче, Рафаел Ауфан изразява резерви относно това дали представеният в сряда закон CADA ще бъде достатъчно ефективен:

„Първите ни впечатления са, че макар Брюксел най-накрая да признава мащаба на проблема, този пакет изглежда като политически компромис. Архитектурата на облачния суверенитет е добре замислена, но текстовете не са достатъчно силни или конкретни, за да пречупят доминацията на американските корпорации в обществения сектор. Пакетът съдържа твърде дълги обяснения, но твърде малко конкретни ангажименти, оставяйки много въпроси за последващо решаване по време на преговорите в Европейския парламент и Съвета.“

Коментар направи и Джордж Колвил, политически анализатор в Open Markets Europe. Той споделя виждането, че заплахата от американския Cloud Act е структурна и се крие в самата физическа реалност на мрежата:

„В момента в американския закон съществуват определени процедури и ограничения за достъп до данни. Тези правила обаче са изцяло под контрола на Конгреса във Вашингтон. Европа няма никакво влияние, ако американското правителство реши утре да опрости процедурите за принуда над своите технологични играчи. Преди няколко години по време на изслушвания във Франция представители на Microsoft откровено признаха, че не могат да дадат стопроцентова гаранция, че данни на френски граждани няма да бъдат предадени на американските служби без разрешение от Париж. Проблемът е в инфраструктурната зависимост - когато притежаваш хардуера и софтуера, ти притежаваш и контрола.“

Колвил обаче оценява новия закон като закъсняла, но фундаментална крачка в правилната посока:

„Досега Брюксел беше твърде плах. GDPR и новите дигитални закони са в ранен етап и правоприлагането им все още не е достатъчно строго. Голямата промяна, която виждаме с представения в сряда пакет, е преходът от пълно бездействие към действие. Преди година и половина подобно законодателство беше напълно невъобразимо. Днес виждаме изграждането на двоен подход - силното регулиране и активната индустриална политика трябва да работят в тандем.“

Преходът към дигитална независимост обаче не минава безболезнено. Пренаписването на софтуерните кодове, пренастройването на базите данни и скъсването на съществуващите договори с американски доставчици изискват време и големи финансови ресурси, което застрашава рентабилността на европейските предприятия в момент на тежка конкуренция с Китай и високи цени на енергията.

Рафаел Ауфан от Proton настоя за дългосрочно стратегическо мислене:

„Точно този страх от разходи и промени дърпа Европа назад. Твърде дълго време европейските компании разглеждаха технологиите просто като счетоводен разход, който трябва да бъде съкратен, а не като стратегическа инвестиция в бъдещето. Погледнете китайската автомобилна индустрия - преди десет години техните електромобили бяха най-лошите в света. Но китайският пазар ги купуваше, създаде се местно търсене, което генерира приходи, инвестиции и иновации. Днес Китай произвежда едни от най-добрите електрически превозни средства на планетата. Европа трябва да приложи същия модел за собствените си технологии. Трябва да купуваме европейско, защото талантът и изобретателността са тук. Преходът няма да стане за една нощ, но трябва да направим първата решителна крачка.“

За да захрани този мащабен преход, ЕС се нуждае от много инфраструктура и финансиране. Изграждането на нови центрове за данни се сблъсква и с тежки административни процедури, недостиг на земя и най-вече с енергийна криза и претоварени електрически мрежи.

Законопроектът CADA се опитва да реши тези проблеми чрез въвеждането на ускорени процедури за одобрение на центрове за данни и по-лесен достъп до енергийната мрежа, но само ако те използват европейски хардуер или демонстрират висока енергийна ефективност.

Джордж Колвил от Open Markets Europe е убеден, че Европа притежава необходимия ресурс, но страда от лоша организация:

„Европа е един от най-богатите континенти в света. Имаме парите, имаме научния потенциал и индустриалната база. Държавите-членки продължават да оперират в затворени национални структури. Нуждаем се от дълбоки реформи на капиталовия пазар на ниво ЕС и пълно хармонизиране на регулациите. В момента за една иновативна технологична компания от България е изключително трудно и скъпо да се разрасне в пет други европейски държави едновременно поради различните административни изисквания.“

Европейският парламент взе символичното решение да обяви френската търсачка Qwant за софтуер по подразбиране на своите браузъри Microsoft Edge и Mozilla Firefox, заменяйки Google в опит да ограничи чуждото влияние. Освен това Европейската комисия обяви планове да резервира дял от мобилните сателитни честоти изключително за европейски оператори, ограничавайки достъпа на американските мрежи.