Ливанският конфликт завлича Израел и света 

Като основна пречка пред прекратяването на американско-иранския конфликт и "отпушването" на трафика на петрол и природен газ от Персийския залив тези дни изпъкна конфликтът на Израел с шиитската групировка "Хизбула" в Ливан.

Преди малко повече от седмица Техеран обяви недвусмислено: нарушаването на априлското примирие на един фронт - ливанския - означава край на примирието на всички останали фронтове в Близкия изток.

Това никак не стресна Израел, чиито политици се отнасят все повече в предизборната си надпревара и пратиха войските си още по-дълбоко на ливанска територия. В неделя те завзеха средновековния замък Бофор, емблематичен като база на първата израелска окупация от 1982 година.

В понеделник премиерът Бенямин Нетаняху разпореди атака по самия Бейрут и южните му предградия Дахия, известни като бастион на "Хизбула". Това накара самия Доналд Тръмп да се намеси и, както сам призна, да подкани с не много цензурни думи израелския лидер да не се държи като "луд".

В сряда представители на израелското и ливанското правителство излязоха с декларация във Вашингтон за начина, по който възнамеряват да наложат неработещото примирие от 16 април. В декларацията се отбелязва, че примирието ще влезе в сила едва когато "Хизбула" спре стрелбата и се изтегли оттатък река Литани (на 30 км от израелската граница). И нито дума за изтегляне на израелците от ливанска територия, нито за спиране на бомбардировките в южната част на страната.

 

Жителите на Северен Израел (които бяха обстрелвани многократно от Хизбула през последните три месеца) едва ли ще бъдат пощадени от нова ескалация по този начин, сподели за "Събота 150" Хайко Вимен, директор на проекта за Ирак, Сирия и Ливан в International Crisis Group.

 

"Можем да си представим обща деескалация, при която израелците не само престават да бомбардират Бейрут, но изобщо ограничават ударите си само до мишени, които безспорно представляват бойци или обекти на Хизбула. Имам предвид, да спрат ударите по автомобили, в които се оказват цели семейства, и по болници. В такъв случай и Хизбула може да реши да не напада израелска територия. Тази договореност може да е негласна, за да не изглежда, че някой се е уплашил и отстъпил. Но не мисля, че такъв сценарий ще проработи. Докато Израел атакува граждански обекти, Хизбула ще продължи да прави същото и едва ли ще се ограничи само на ливанска територия."

 

 

Мисля, че идеята за тези зони е иновативна и не толкова лоша сама по себе си, стига на ливанската армия да не й се налага да изтласква Хизбула откъдето и да е, а само да не я допуска в териториите, които бойците на групировката вече са напуснали. Само че ми е трудно да си представя тези пилотни зони като своеобразни островчета на мир и сигурност посред бойното поле, докато навсякъде другаде Израел продължава бомбардировките си.

 

"Съпротивата" на Хизбула продължаваше и в периода от края на войната през 2006 година до 2023 - цели 17 години без почти никаква стрелба. Така че понятието "съпротива" понякога е абстрактно и използването му не означава непременно продължаване на пълномащабната война. Високопоставен представител на Хизбула заяви преди седмица-две, че в случай на истинско примирие, т.е. ако т.нар. превантивни атаки на Израел спрат, тогава групировката може да почака да види дали израелците мислят за оттегляне. Не каза обаче колко дълго може да чака.

 

 

Да, определено. Видяхме как Нетаняху отмени масираните удари по Бейрут след като Тръмп му се навика в онзи вече прочут телефонен разговор. Може цялата кавга да е била театър. Може обаче Тръмп наистина да е бил обезпокоен, че Нетаняху ще развали преговорите му с Иран. В такъв случай Вашингтон действително е упражнил достатъчно влияние, за да накара Нетаняху да спре офанзивата и така да си навлече гнева на хардлайнерите в своята коалиция.

 

Що се отнася до Иран, нещата тук вече опират до това кой в какво вярва. Дали иранците са в по-добро положение от американците, или обратното? Здравият разум би трябвало да диктува на Тръмп да се измъкне по-скоро от този конфликт - знаете, заради наближаващите избори за Конгрес, заради високите цени на горивата и т.н. От тази гледна точка времето е на страната на Техеран. Има я обаче и другата гледна точка - че Иран лека-полека пропада в икономическа разруха, че Тръмп не го интересуват толкова междинните избори и че трябва само да почака още малко, така че иранците съвсем да се провалят. Но ако иранската страна наистина смята, че надделява, то едва ли ще принуди Хизбула на някакви смислени отстъпки.

 

За решаването на конфликта е важно не само как иранците и американците оценяват баланса помежду си, но и от възприятията за баланса на силите между Израел и Хизбула. Според някои израелците са пред истинска дилема и нямат отговор срещу дроновете на своя противник. Други обаче твърдят, че тези дронове са по-скоро като комари, че израелската армия само консолидира позициите си и ей сега ще удари Дахия, после ще затрие и Бекаа и от Хизбула нищо няма да остане. Но тези възгледи са по-скоро политически мотивирани.

 

 

Ами, да, докато преговорите между САЩ и Иран се поставят в зависимост от ситуацията в Ливан, така ще бъде. Ако иранците са толкова отчаяни, че да са готови да платят всякаква цена, те ще изтъргуват Хизбула. Но ако са решени да провалят преговорите със САЩ заради Хизбула, това ще определи и развоя на кризата в Ормуз.

 

 

Със сигурност това се очертава. Съвсем ясно е, че израелците няма да се оттеглят - или поне няма да го сторят по собствена воля - докато Хизбула не престане да съществува като военна организация. А това може да отнеме наистина много време. Няма пряк път - нито военен, нито дипломатически. Говорих днес с един познат - върл противник на Хизбула. Той смята, че Хизбула са пред последно издихание, но дори и той е убеден, че се задава доста "горещо" лято.