Изтегляне на САЩ от Залива - политически коз у дома и ключ към компромис с Иран

От няколко седмици вече Доналд Тръмп твърди, че вървят "много хубави" преговори с Иран, а преди два дни увери, че очаква сделката за отварянето на Ормузкия проток да се материализира днес или утре. Даже можел да се срещне с новия върховен аятолах, който не се е показвал от избирането му в началото на войната.

Преподавателят от лондонския King’s College Дейвид Робъртс застъпи в списание "Foreign Affairs" доста нестандартна теза за бъдещия нов регионален ред - за някои дори абсурдна - но за него това би бил приемлив за всички изход.

В интервю за "Събота 150" Робъртс поясни каква сделка би могъл да постигне Тръмп с Иран поне на първо време:

"Зависи, разбира се, какво се има предвид под сделка. Според мен президентът Тръмп е в състояние във всеки един момент да обяви какъвто и да е резултат от преговорите за "сделка". Напълно възможно е и настоящият хаос да продължи още месеци наред. А може и да обяви победа, защото иранската армия е смазана, а ядрената програма - каквато хипербола му хрумне. За бъдещото мирно съвместно съществуване да му мислят другите! Америка победи, направихме каквото трябваше и хайде, довиждане!

 

А от гледна точка на арабските монархии от Залива - не, не смятам, че за тях се задава каквато и да било справедлива и разумна сделка през следващата седмица. Твърде далече сме от такова нещо, според мен."

 

 

Главната промяна, която донесе досега тази война, е укрепването на Иран. Колкото и странно да звучи. В края на краищата въоръжените му сили наистина бяха почти съсипани. Но всички видяхме, че Иран може да издържи и на най-страховитото и яростно нападение - поне на въздушно такова. И успешно направи това, което знаехме само на теория, че може да направи - затапи Ормузкия проток. Разбираемо, Иран доби огромно самочувствие. И това няма как да бъде пренебрегнато при обсъждането на идеи за бъдещето на региона. Само идеи, защото сме още много далеч от нов план или от нова архитектура за сигурност в Залива.

 

 

Да чакат Доналд Тръмп да им връчи някакъв план определено не е в интересите им. Също както почти винаги досега външните покровители - Америка от известно време, Британия преди това - често в историята са пренебрегвали интересите на държавите и квазидържавите от Залива, които са поели задължение да подкрепят и да бранят. Има и изключения, разбира се, но по принцип монархиите от региона са страдали от прекалено голямото доверие, което са оказвали на покровителите си. Опасявам се, че и сега ще стане така - Америка ще обслужи само собствените си интереси.

 

 

Със сигурност само тази статия далеч няма да е достатъчна! Но аз съм изследовател на най-новата история и на динамиката на сигурността и това е едно от главните ми заключения досега. Очевидно е, че един ден Америка ще си тръгне от Залива. Просто никой не си дава сметка за това. Разстоянието между тях е 9000 километра. Запитайте се какво ги свързва и какъв вечен интерес има Америка в региона. За мен отговорът е, че няма такъв. И че също както някога Великобритания, а и османците преди нея, ще изостави ролята на главен покровител на местните.

 

Много хора в Америка освен това - обикновени хора и политици - вече от доста време се противопоставят на участието на страната си във "вечните войни" в Близкия изток. В този смисъл връщането на разположените там войници у дома е потенциален коз за спечелване на изборите. Изтегляне от Залива може да се използва и като "морков" за Иран на масата за преговорите срещу отстъпки и от негова страна.

 

 

Знаете ли, аз живея в региона и го изучавам вече повече от 15 години и продължава да ме изненадва, че тези страни още не са в състояние да оставят настрана тесните си интереси и предпочитания. Може би единственият начин да се материализира някакво единство между тях е Америка само дори да каже, че ще ги остави да се бранят сами. Без Чичо Сам монархиите от Залива ще бъдат принудени да си сплотят редиците.

 

 

Това е невероятно труден въпрос. Мисля, че споразумението от 2015-а за ядрената програма на Иран не беше кой знае колко лошо. Но явно не беше достатъчно добро за правителството на Нетаняху. Затова ако ще има нова голяма взаимноприемлива сделка, тя ще трябва да включва поне много повече правомощия за контрол на иранската ядрена програма от Международната агенция за атомна енергия. Това не е лесно за постигане, но Иран би могъл да бъде склонен с някои отстъпки. Той настоява да получи доста неща.

 

Има две диаметрално противоположни разбирания за това. Някои хора виждат прагматичност в режима в Техеран - въпреки отвратителните неща, които върши. И са прави - Ислямската република често е демонстрирала прагматизъм на международното поле още през 80-те години. Други обаче са категорично против сделка, защото не виждат в Иран нищо друго освен деструктивна сила в региона. И в крайна сметка никой не може да убеди двата лагера да си променят мнението. Няма как да се стигне до някаква споделена истина, значи всичко ще е въпрос на преценка на фактите.