Кирил Вълчев: БТА инвестира в обучението на своите кадри

Езикът може да се превръща във враг, а медиите усилват всяко публично изказване и затова отговорността в журналистиката днес е изключително голяма. Това каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев в словото си на Международната лятна академия по лидерство "Лидерство отвъд алгоритмите: от данни към решения" в Синеморец. Форумът е организиран от Висшето училище по телекомуникации и пощи (ВУТП).

Вълчев започна с обръщение към студентите и представи данни, събрани от БТА от 51 висши училища в България за завършилите през 2025 г. и чуждестранните студенти в страната. По думите му те са 16 995. Вълчев посочи, че водещите държави, от които идват чуждестранни студенти, не са страни, традиционно се определяни като по-слабо развити. На първо място е Гърция с 3277 студенти, следвана от Великобритания с 2335, Украйна с 2151, Германия с 1532 и Италия с 990.

"С това искам да ви поздравя, защото сте направили избор, който все повече хора от западни държави правят, а именно да учат в България“, каза той.

Генералният директор на БТА подчерта, че България има добро образование, но според него липсата на достатъчно видима и систематизирана информация в публичното пространство влияе негативно върху обществените нагласи и решенията на младите хора.

Кирил Вълчев отбеляза, че България е поне в първата една трета на света по условия за живот. По думите му, когато се прави сравнение с други държави, е важно да се отчита не само материалната страна на живота - храна, вода, климат и сигурност, но и нематериалните условия. Той даде пример със социалните навици в различни държави и посочи, че в Северна Европа например дори уговорка за кафе често се прави седмици предварително, докато в България социалният живот е по-спонтанен.

"Нашите лидери трябва да говорят за нас като за успешни хора“, посочи той. По думите на Вълчев България е част от международни организации, които признават нейния принос и успехи, а лидерството изисква надграждане върху постигнатото. Той цитира и принципа, че когато човек заема даден пост, трябва да остави възможност за тези след него да надградят постигнатото.

Генералният директор на БТА припомни, че Агенцията разполага с над 128-годишен архив, съдържащ около 5 200 000 дигитализирани страници. По думите му това е важна част от историческата памет на страната. Той посочи, че БТА заедно с Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) имат съвместни инициативи, сред които проектът "14 века България в Европа", както и други културно-исторически инициативи.

БТА работи и по инициатива за поставяне на паметни знаци на значими български места по света – в Одеса, Лайпциг, Измир и други градове, свързани с българската история. Вълчев разказа, че при поемането на ръководството на БТА е взел решение да не остава затворен в кабинета си, а да поддържа пряк контакт с реалната работа на Агенцията. И отбеляза, че в момента около 20% от служителите на БТА са студенти, като активно се привличат млади хора.

Той подчерта, че в БТА се инвестира в обучението на своите кадри. Прилага и изцяло нови за Агенцията подходи по модела на италианската АНСА, в която млади служители обучават по-възрастни колеги за работа с нови технологии, социални мрежи и изкуствен интелект.

По отношение на медийната среда Кирил Вълчев очерта три основни въпроса. Първият е свързан с това дали информацията е пазар или човешко право. Според Вълчев новините трябва да се разглеждат като човешко право, а журналистите имат роля, сходна с тази на учителите - да предават знание от днешния ден, което впоследствие се превръща в история. Генералният директор на БТА допълни, че е важно обществата да подкрепят своите медии, включително чрез различни форми на финансиране, като предупреди за намаляване на физическото присъствие на медии в България, особено в регионите.

Вторият голям дебат според него е ролята на социалните мрежи. Там, по думите му, липсва отговорност, за разлика от традиционните медии, които работят по ясни правила и носят отговорност за съдържанието си. Кирил Вълчев подчерта нуждата от хора и институции, които проверяват фактите и ги подреждат в контекст.

Третият въпрос е свързан с изкуствения интелект. Според Кирил Вълчев има поколенческа разлика в отношението към технологията. Според него изкуственият интелект не е заплаха за журналистиката, тъй като той на практика не може да бъде репортер и не присъства на мястото на събитието. Генеративните езикови модели работят само с вече събрана информация и може да подпомага обработката ѝ, посочи Кирил Вълчев. В БТА, по думите му, има около 20 приложения на изкуствен интелект, включително за проверка на правопис, смислова проверка, преводи и обработка на данни.

"В началото и в края на процеса в БТА винаги стои естественият интелект“, каза Вълчев, като открои пет ключови понятия за БТА - свобода, истина, знание, общност и памет. Той разясни, че Агенцията е публикувала над 9000 новини за българските общности извън страната само през миналата година. По думите на Вълчев лидерството в една общност изисква служене на хората. Той цитира евангелския принцип, че този, който иска да бъде пръв, трябва да бъде "слуга на всички“.