Константин Еленков: Артистът трябва да е смел за другите

На фестивала "Варненско лято" срещите често започват от спектаклите и стигат до човека. Така се случи и при разговора с Константин Еленков в гримьорната на Варненския театър – започна от "Малката Англия", "Влюбеният дирижабъл" и "Ком-Емине" и стигна до онези въпроси, които изкуството не решава, а прави още по-неизбежни.

Констинин Еленков е от онези актьори, при които присъствието започва още преди първата реплика. Не е случайно, че стана дума за тялото – този първи инструмент на актьора.

"Тялото е продължение на гласа или гласът на тялото", каза той в "Кино с думи".

За него сценичното присъствие не е отделно от звука, от движението, от начина, по който човек съществува в пространството. Танцът е толкова важен в работата му и в изграждането на персонажи като Спирос от "Малката Англия".

Ако музиката е езикът, който всички разбираме, танцът е езикът, който всички говорим. Затова именно чрез танца Константин открива героя си – човек, който не се отказва, който преследва желаното на всяка цена и плаща висока цена за това. В разказа за Спирос обаче прозира и нещо по-широко – интересът на Еленков към хората, които трудно могат да бъдат обяснени.

"Когато не го разбирам, тогава ми става интересен", признава той за персонажите си. Неразбираемото не го отблъсква, а го привлича.

Това по някакъв начин води и към невъзможното. Към невъзможната любов, към невъзможния полет, към онова, което стои отвъд сигурността. Според Константин Еленков тъкмо там е територията на артиста.

"Артистът като цяло винаги работи само с невъзможните неща. Защото те са най-интересни. Защото са възможност за борба с нещо. За преодоляване на нещо."

Срещата с актьора на 34-тото театрално "Варненско лято" даде повод за разговор и за различните пространства, в които днес зрителите срещат Константин Еленков – театралната сцена и екрана. Сред тях е и сериалът "Ком-Емине", в който актьорът вижда особено преживяване не само заради героя си, но и заради самия път. Снимките далеч не са били "бърза кухня", а процес на истинско съжителство с персонажите и средата.

"Ти живееш на снимачната площадка, ти спиш всеки ден и всъщност си в реалната ситуация, в която е сериалът", разясни Еленков.

За него един от големите герои в "Ком-Емине" е самата Стара планина – партньор, с когото актьорите са били принудени да водят непрекъснат диалог. Неслучайно, когато говорим за човека и големите сили на света, той поставя човека редом до морето и планината.

"Морето е огромно, планината е огромна, човекът е огромен", убеден е той.

Но тази сила носи и отговорност – към природата, към другите и към самите нас.

Най-силният акцент в разговора обаче идва с темата за смелостта. За отговорността на изкуството да задава въпроси, а не да раздава готови отговори. Костантин Еленков е категоричен:

"За произведението на изкуството не е важно откритието. Важно е да зададеш въпрос на зрителя" – смята той и продължава – Артистът по някакъв начин трябва да може да бъде смел за другите. За тези, които ги е страх да човъркат в необятните въпроси. Това е наша задача. Да ровим за другите, които нямат смелостта да го направят."

Тази смелост при него идва от съзнанието за преходността.

"Човекът е продукт със срок на годност" – казва с усмивка. – "Нямам време да се страхувам."

Затова и предпочита да говори за движение, а не за застой.

"Движението е живот", убеден е актьорът.

Неслучайно самият той е постоянно в движение – между театралните сцени, снимачните площадки, турнетата и различните човешки съдби, които обитава.

"Влюбеният дирижабъл" води и до въпросите за поезията, за онова общо пространство, в което всички се разпознаваме. Констатин Еленков смята, че поетът е "строител на света", а изкуството успява да ни докосне именно защото работи с всеобохватната човешка природа.

"Ние всички сме еднакви. Може да сме много различни в много други отношения, но същината ни, душиците ни са еднакви."

Сред целия този ритъм и движение музиката на Констатин Еленков всъщност е тишината.

"Тишината е моята концентрация, а моята концентрация е най-силната ми музика."

Понякога точно в тишината остават най-важните въпроси. А Константин Еленков очевидно предпочита да живее в тяхното търсене, отколкото в удобството на готовите отговори.

Целия разговор на Таня Димова с актьора чуйте в звуковия файл.